Покаянието, като официално оформено тайнство, сега съществува само в християнството и се изразява в изповед – словесно признание на греховете пред Бога в присъствие на свещеник.
Нещо сходно по форма с християнската изповед съществува в будизма, но такова понятие като „покаяние” в тази религия няма. Това понятие съществува в исляма, но подразбира нещо друго и затова откритото изповядване на греховете пред други хора се осъжда от Корана.
Сходно с евангелската представа за покаянието било характерно за старозаветното юдейство. Първото споменаване за масово изповядване на греховете намираме в Евангелието на Матей в епизода, описващ кръщенето, което приемали хората в река Йордан от Йоан Кръстител: „…и са кръстени от него в Йордан, изповядвайки греховете свои”.
Основания за установяване на известната ни изповедална практика служат думите на Христа към апосторите: „…приемете Светия Дух. На когото простите греховете, простени да му са; на когото ги оставите, на него остават”.
Известната ни сега изповед се оформила към VІІ век. В общините на първите християни тя била публична: съгрешилият човек против Бога, ближния или собствената съвест се изповядва пред цялата община. Това то примирявало не само с Бога, но и с ближните, които при вида на разкаяния събрат му прощавали.
С времето публичната изповед отпаднала и сега като правило се извършва само частна изповед, в присъствието единствено на свещеник. Важно е да се разбере, че като приемник на апостолите свещеникът е само свидетел и приемайки изповедта, той не съди човека, а се моли за него.
В молитвата искрено разкаяният християнин получава прошка от Бога. Предполага се, че изповядващият се вече е принесъл покаянието в сърцето си и има твърдото намерение да не повтаря греховете си. Осъзнатата изповед трябва да стане само външно изражение на това намерение и извършената преоценка на живота.
Превод от cyrillitsa.ru
Сходно с евангелската представа за покаянието било характерно за старозаветното юдейство. Първото споменаване за масово изповядване на греховете намираме в Евангелието на Матей в епизода, описващ кръщенето, което приемали хората в река Йордан от Йоан Кръстител: „…и са кръстени от него в Йордан, изповядвайки греховете свои”.
Основания за установяване на известната ни изповедална практика служат думите на Христа към апосторите: „…приемете Светия Дух. На когото простите греховете, простени да му са; на когото ги оставите, на него остават”.
Известната ни сега изповед се оформила към VІІ век. В общините на първите християни тя била публична: съгрешилият човек против Бога, ближния или собствената съвест се изповядва пред цялата община. Това то примирявало не само с Бога, но и с ближните, които при вида на разкаяния събрат му прощавали.
С времето публичната изповед отпаднала и сега като правило се извършва само частна изповед, в присъствието единствено на свещеник. Важно е да се разбере, че като приемник на апостолите свещеникът е само свидетел и приемайки изповедта, той не съди човека, а се моли за него.
В молитвата искрено разкаяният християнин получава прошка от Бога. Предполага се, че изповядващият се вече е принесъл покаянието в сърцето си и има твърдото намерение да не повтаря греховете си. Осъзнатата изповед трябва да стане само външно изражение на това намерение и извършената преоценка на живота.
Превод от cyrillitsa.ru
