Акцентите на тази мрачна тема са няколко, всеки от които достатъчно показателен за последствията от всеки „малък грях“, който някога сме извършвали, сядайки на шофьорската седалка. От пияни шофьори, през непълнолетни зад волана, та чак до объркани възрастни шофьори – връщаме се във времето, за да преосмислим поведението си на пътя и да направим равносметка.
Ето я хронологичната мрачна история, изпълнена със страдание, болка и призраци.
18 януари, сряда: Баща и син се качват в мерцедеса си и тръгват по пътя Карнобат-Петолъчката – по всяка вероятност на дълго пътуване в зимни условия. Зад волана сяда 25-годишният Стоян, а баща му – Георги, го придружава на дясната седалка. При разклона за село Искра се случва най-лошото. По неустановени причини младежът губи контрол над возилото и се забива челно в паркирал в другото пътно платно ТИР. Стоян загива на място, но с последните си действия успява някак да спаси баща си, като се блъска в лявата страна на предницата на тежкотоварния автомобил.
Трите малки момиченца на Стоян няма да имат спомени за своя татко.
5 март, неделя: Дългогодишните приятели и другари по хоби Красимир и Григор решават да отпразнуват Тодоровден в къщата, в която живеели със семействата си. Празненствата продължават до рано сутринта, когато, вече почерпени, двамата се отправят от Оризаре към Слънчев бряг за цигари. Никой тогава не подозирал, че това решение ще се окаже тяхно последно.
Червеният им опел излиза извън контрол на главната улица в курорта, обръща се, отнася стълб и няколко ограничителни колчета. По всичко личи, че смъртта е била почти моментална – нито въздушните възглавници, нито желязната конструкция са успели да спасят Красимир и Григор. Две семейства остават почернени завинаги.
13 март, понеделник: Седмица по-късно още двама души губят живота си след удар в стълб при много подобни обстоятелства. След купон в бургаска дискотека 31-годишният Богомил – войник, изкарал не една мисия в Афганистан, и 16-годишната Анелия решават да се приберат към родния „Меден рудник“. Правят си снимка в клуба малко преди да тръгнат, без дори да подозират, че тя ще е последната. И двамата са пили алкохол – това е очевидно от бутилката уиски на фотоса. Вместо Богомил обаче, зад волана сяда Анелия, която по необясними до днес причини, натиска газта на фаталното Ауди до ламарината и се отправя по бул. „Тодор Александров“ в проливния дъжд. Всичко свършва бързо.
Когато наш репортер пристигна на мястото на ужасяващия инцидент, двамата вече бяха покойници, а колата – смачкана до неузнаваемост. 16-годишната ученичка от ТОХ-а карала с около 180 км/ч, когато, най-вероятно заради аквапланинг, губи контрол върху автомобила и се забива в един от стълбовете, разделящи платната по булеварда. Родната й майка бе на мястото на инцидента, дошла с надеждата, че дъщеря й е жива. Нейните сълзи останаха загубени в дъжда. В момента на фаталното място са останали само цветята и некролозите, които напомнят, че там живота си загубиха двама млади бургазлии.
24 юни, събота: Група от петима пенсионери – дългогодишни приятели и участници в Тракийския събор в Минералните бани, се качват на Фиата си, за да се приберат към жк „Меден рудник“. Иванка, Стоянка, Андрей, Яни и Иринка – петте имена, които в този ден станаха част от най-жестоката статистика. Зад волана сяда една от дамите, но излизайки от кв. Ветрен, по необясними причини, вместо да се отклони вдясно, за да използва детелината, тя продължава напред – в насрещното и към неизбежната си смърт, 900 метра по-нататък. Не е ясно как никой от пътниците не е разбрал навреме за грешката, но едно нещо е сигурно – Фиатът се забива челно в Рено със софийска регистрация. Следва звук от спирачки, строшени стъкла, смачкващи се ламарини и суматоха.
Другите участници в движението в този участък стават свидетели на ужасяваща гледка. От силния челен удар Фиатът се обръща, а от него изхвърчат телата на трима от възрастните бургазлии. Десетки шофьори моментално спират возилата си, за да се опитат да помогнат на оцелелите. Такива обаче няма. Повече от 6 месеца по-късно единственият спомен за тежкия инцидент е поставената разделителна мантинела.
11 юли, вторник: Бургазлии, живеещи около кръстовището на ул. „Княгиня Мария Луиза“ и булевардите „Индустриална“ и „Иван Вазов“ са събудени призори от необичаен рев на мотор, който внезапно стихва след силен тътен. Часът е 4:15, а на място живота си губи 30-годишният Милен. Идвайки от надлеза на „Океански риболов“, при опит да завие надясно по бул. „Иван Вазов“, опитният моторист попада на неравност и напълно губи контрол над пистовия си мотор. Дори каската и екипировката не успяват да спасят живота му. Пистарката изхвърча на около 30 метра от мястото на удара и се забива в стената на хотел. А Милен, след фатален полет, се приземява на тротоара потрошен.
Тялото му лежи на земята 2 часа, преди някой да го забележи. Впоследствие се оказа, че той е бил професионален шофьор, член и зам.-председател на Сдружението на българските професионални шофьори. Няколко негови колеги се свързаха с редакцията на Флагман.БГ плачейки, за да ни разкажат какъв добър човек е бил Милен. Уви, скоростта не прощава и на най-добрите от нас.
9 август, сряда: На пътя Каблешково-Медово автомобил, управляван от млад мъж, изскача от пътя и се удря странично в дърво. Сблъсъкът е фатален за шофьора. Фолксвагенът се превръща в негов ковчег. „Гледката е ужасяваща. Части от колата са разпилени навсякъде по шосето и в канавката. Двигателят на возилото е изхвърчал на 20 метра от купето на колата. Въпреки въздушната възглавница момчето е починало на място”, съобщиха тогава свидетели на мелето.
Загадка остава причината за инцидента, но по всяка вероятност става въпрос за несъобразена скорост по неравен път, довела до загуба на контрол и фатален край.
10 август, четвъртък: Жестока самостоятелна катастрофа почерни бургаския жк „Меден рудник”. Димитър Стоянов–Мустака – един от най-колоритните сервитьори в града, душата на компанията, позитивен и добър човек, губи контрол над Маздата си и се врязва с бясна скорост в тролейбусен стълб на кръстовището на улиците „Захари Стоянов” и „Въстаническа” – на самия вход на комплекса.
По всяка вероятност на 54-годишния мъж му е прилошало и не е могъл да реагира навреме. За разлика от катастрофата ден по-рано, мъжът не загива на място. Откаран е в МБАЛ „Бургасмед” в тежко състояние, но само 4 дни по-късно почива от травмите си. „Никога няма да е същото без него”, коментираха през сълзи почернените му близки и познати.
17 октомври, вторник: Зловеща илюстрация на последствията от шофиране без колан. На пътя Бургас- кв. Ветрен живота си загуби 25-годишният Велизар от Айтос. Младият мъж станал баща само седмица по-рано. Прибрал се от дълъг рейс, за да отпразнува раждането на първата си рожба. Във фаталния ден тръгнал за Бургас, за да попълни документи, но на връщане се случва най-лошото. Хюндаят му губи сцепление с пътя при изпреварване на камион и се удря в дърво.
Последвалото е като сцена от филм на ужасите. От удара мъжът изхвърча през предното стъкло и пада на шосето. Все още жив, той буквално е прегазен от камиона, който изпреварвал секунди по-рано. Загива на място, а гледката е истински кошмарна – тялото му е заклещено между задните гуми на МАН-а, напълно разчленено от ужасяващата сила на тежкотоварното возило.
21 октомври, събота: Фолксвагенът на младата Нуртен, в който тя возела и третокласника си, се забива по необясним начин в паркиран до чешма край с. Преображенци микробус. Два човешки живота – на майката и на сина й, остават завинаги в историята.
20 ноември, понеделник: Сутринта 16-годишният Костадин се събужда в дома си в с. Атия – обикновен понеделник, с нищо неразличаващ се от всички останали дни. Той се подготвя за училище и се отправя към спирката, откъдето да хване автобуса си за ТОХ-а в Бургас. Така и не успява да достигне до нея…
В 6:48 призори той е пометен зверски от джип. 40 метра. На такова разстояние от мястото на удара е запратено тялото на отличника. Дъждът този път не успява да измие следите от кръв по асфалта. По всяка вероятност ученикът е починал малко след като се е озовал на шосето. Шофьорът е карал със значително по-висока скорост от позволената в участъка, вероятно над 100 км/ч. Зловещата съдба на един ученик – поредната жертва на това място пред Атия, доведе до финалното решение – вместо пешеходна пътека, ще има пасарелка.
…
При тази печална равносметка за 2017 г. е редно да се запитаме какво е поведението ни зад волана. Правилата са написани, за да съхранят живота и здравето на нас и на останалите хора, с които се разминаваме по пътищата. Алкохолът, високата скорост и невниманието могат да бъдат фатални.
Източник: flagman.bg