За мен 2017 година беше година на работа и удовлетворение. Сблъсъците с институциите, за съжаление, са нещо задължително за нашата държава. Война няма между институциите. Със сигурност мога да кажа, че нашата институция не води войната с никой. Протегнахме ръка още в самото начало на мандата си към различни институции, към това да има национален консенсус по решаване на различни въпроси. Някъде срещнахме разбиране, някъде – не съвсем. Остри размени на реплики имаше. Надявам се да са направени изводите
Това каза за предаването „Годината на бързи обороти“ по „Хоризонт“ вицепрезидентът
Илияна Йотова и изтъкна, че още на първия КСНС, свикан от президента
Румен Радев всички са се обединили около идеята за национален консенсус по няколко приоритета на България, сред които външната политика, сигурността на страната, предстоящото председателство и антикорупцията. Йотова допълни, че макар да няма война между институциите, понякога има напрежение:
Припламват искри, не можем да крием. Още повече преди няколко дни изказването на господин Цветанов отново беше в тази посока – едва ли не се размахва пръст на президента и не конкретно към господин Радев. За съжаление, това е отношение към цялата институция: „Вие имате там едни конкретни правомощия и нямате право да говорите, да вземате отношение по политически въпроси в страната“. Това не е нормално, заяви Йотова по повод президентското вето върху мораториума за лекарствата, което отпадна в парламента. Впоследствие депутатите сами отмениха мораториума.
Тя разкритикува и липсата на обществена дискусия по важни проблеми:
Ние постигнахме резултати по отношение на външната си политика, но какво стана вътре. Вчера се опитах да си дам сметка кой е онзи закон който е приет от новото Народно събрание, който действително да е основополагащ – такъв който решава проблеми на българските граждани. Ще направя една прогноза в края на 2017 година и ще ви кажа, че антикорупционният закон няма да проработи! Той ще бъде блокиран от самото начало и не заради вота на недоверие – това е нормална парламентарна практика, а за това че съдържа текстове, които най-малкото ще доведат до взаимно блокиране на институциите, които имат същия предмет на дейност и защото ще започнат дела на хора, които са пострадали от този закон.
По повод обявеното от президента Радев намерение да наложи вето на закона още преди да е бил приет, Йотова изтъкна, че такава практика е имало и при президента Плевнелиев, и при президента Първанов. Когато Радев е обявил намерението си, вече е било ясно, че управляващото мнозинство ще приеме закона във вида, в който го е предложило, допълни тя и подчерта, че този текст няма да доведе до справедливост:
Вицепрезидентът изтъкна, че за разлика от добрите практики в Европа, българският законопроект не предвижда гарантиране анонимността на подателите на сигналите. Според нея, законът е бил приет по-скоро, за да можем да кажем: „ Ето, в началото на председателството от януари месец, ние вече имаме такъв закон!“
Йотова нарече „елементарни доводи“ обвиненията за прекалена близост в позициите на президента и на БСП.
Много добре зная какво е каква риториката на нашите политически опоненти още от самото начало. Вижте, това са това са елементарни доводи. Това е: „Вие сте лоши, защото сте от другите“
Ако ние по някакъв начин, в случая говоря за себе си и не искам да ангажирам президента, имаме различно мнение по даден въпрос, веднага ставаме говорители на Българската социалистическа партия или на опозицията на принципа: „Щом не сте с нас, значи сте против нас“. Така политика не може да се прави. По-добре е да се изслушват аргументите, за да се вземат добрите решения.
Българският политически живот и най-вече този в народното събрание.се е персонализирал прекалено и това е причина Борисов и Нинова да водят съдебни дела един срещу друг, каза Йотова и разкритикува и конформизма около българското европредседателство:
В един момент си задавам въпроса: „Как ще живеем без председателство“. Нямам особени притеснения. Виждала съм за 10-те години опит в Европейския парламент малки и големи страни, които са поемали председателството на ЕС. Европейската машина е добре смазана и направена така, че в тези 6 месеца страната, която управлява ЕС, да не допуска големи гафове. Една част от проблематиката, която и България ще разгледа докато е домакин през тези шест месеца, е една проблематика, която така или иначе си върви – идват досие след досие, защото им идва ред. Да, както винаги, сме в една малко по-деликатна ситуация, защото доста важни теми ще съвпаднат с тези шест месеца, – „Сигурност и бежанци“, „Брекзит“, това как ще бъде формирана следващата многогодишна финансова рамка… Всъщност как ще се развива Европа оттук нататък зависи от тези шест месеца.
Ролята на балансьор е най трудната роля и тя се падна на нас. Що се отнася до конкретните събития, аз с нетърпение изчаках преди два дни да бъде публикуван календарът на събитията, които са в България. Има много интересни неща! Ще бъде наистина голямо предизвикателство да ги направим по най-добрия начин. Има поне 3 или 4 конференции, които аз смятам за изключително важни – темата за Западните Балкани и срещата на върха, темата по кохезионната политика… Имаме доста работа, но пак казвам, правилата са такива, че почти не можеш да излезеш от един коловоз.
Не Борисов е провокирал интереса на Европа към Западните Балкани, коментира Йотова и допълни:
Знаете какви усилия бяха, когато трябваше да се затвори Балканският път на миграцията. Тогава Европа разбра, че единственият начин да осигури своята сигурност е инвестициите и вниманието към Западните Балкани.
Дали след Солунския и Берлинския процес, които се отнасят до Западните Балкани, ще се заговори за „Софийския процес“ по време на нашето председателство, тоест, от едно икономическо сътрудничество, инфраструктура, транспорт, която да обвързва тази част на Европа с останалата, ще направим следващата важна крачка и ще се запише политическото разширяване на ЕС към Западните Балкани? Аз смятам, че ако България успее да извоюва това и да махне ембаргото, което беше в мандата на господин Юнкер по тема „Разширяване“, това ще бъде наистина исторически принос.
Работата с българите в чужбина и приобщаването на българските диаспори Йотова открои като най-важен момент от дейността си през изминалата година.
Най-голямата ми вътрешна победа е това, че заедно успяхме да направим темата за българите зад граница значима, призна тя.
С Правосъдното министерство, с Външно министерство, особено с Министерството на образованието, направихме един екип, приобщихме в един обществен съвет дипломати, които са работили в тези страни с компактни български общности, преподаватели от университетите, които се занимават с тази тема, учени от БАН и мисля, че ще направим една добра политика в това отношение. Вижте, каквото и да си говорим – три милиона са навън!
Големите мигрантски групи навън могат да бъдат добро лоби за България!
През следващата година президентската институция ще започне две нови инициативи, загатна вицепрезидентът:
Моята цел беше да покажем, че президентската институция не е леден дворец. През тези 12 месеца всеки, който потропа на нашата врата, беше приет, изслушан и колкото можем, според нашите правомощия, с нашите лостове, се опитахме да помогнем на хората.
Коментари чрез Facebook
коментара
