„Сценична треска“ разговаря с Йордан Камджалов часове преди концерта на „Генезис оркестра“ на 18 декември в зала „България“. Оркестър с участието и на много българи, които работят в различни краища на света. Проектите, които до този момент са представяни пред българската публика, са мащабни и с участието на хор „Музикална лаборатория за човека“, също сформиран и ръководен от Камджалов. Миналия сезон Оркестърът и хорът представиха „Девета симфония“ на Бетовен, след това „Реквием“ на Моцарт, само преди месец чухме и Симфония „Фауст“ от Лист. А тази седмица в зала „България“ прозвуча симфоничната поема „Коледа“ на Димитър Ненов. Това е поводът за поредната ни среща с маестро Камджалов.
Великият Димитър Ненов препълва залата не по-малко от Моцарт и Бетовен, даже повече!!! Поклонът ми пред ренесансовия космополит Ненов е не по-малък от поклона ми пред Ботев и Левски – написа във Фейсбук Йордан Камджалов, а ние искаме да разберем откъде идва този респект?
Ненов изтръгва от битовизма, от чернозема и изпраща и връща в родината, в космоса…
Мисля си, че проведохме един предконцертен или предколеден диалог, насочен не само към „Генезис оркестра“ и Димитър Ненов, не само към конкретните неща, а потърсихме дълбокия смисъл в понятието „Коледа“ и „Рождество“ – велики принципи, пречупени през погледа на композитора и диригента.
За Ненов и за мен Коледа е абсолютна мистерия, една бяла магия…
Нека да има светлина, нека да има Рождество, нека на има трансформация, пречистване, всеки, който може, да пали и да дава надежда, светлина упование и вяра…
Винаги когато застане на пулта пред оркестър и преди да вдигне ръцете си, Йордан Камджалов остава няколко минути в мълчание. Какво се случва в този момент в съзнанието му?
Чувство на отговорност, което напира във всяка моя клетка. Момент, в който мобилизираш всичките си вътрешни сили, за да бъдеш в състояние да проведеш силата, заложена в партитурата.
А как става мобилизирането на силите, чрез някаква магия, молитва, йога?
Смирение, което е предвождано от свръхинтетзинет, труд… Защото ако една инсталация не е подготвена, тя не може да проведе ток от високо напрежение, в този смисъл 99 процента от работата е техническа подготовка и другото е смирение, за да може този ток да протече.
Токът на Ненов, токът на Лист, токът на Бетовен, токът на Моцарт, няма значение на кого, важното е да е висок ток. Това е изкуството, в което вярвам…
Ние сме само на 50 процента от нашата цел!
Камджалов вярва, че на България днес и е нужен нов Паисий, но той трябва да бъде колективен. Това е и посоката на неговите усилия, за създаване на „лаборатория“, в която да се стимулира творческата енергия на много хора. Не е необходимо всеки да бъде диригент, цигулар или нещо специално. Достатъчно е да прави това, което прави по възможно най-добрия начин. Само така обществото може да стигне до трансформация.
Какво още каза диригентът, ще разберете, ако чуете цялото интервю в прикачения звуков файл.
