Поетът, художник, преводач Роман Кисьов, обявен от Столичната библиотека за поет на месец ноември беше гост в предаването „Сценична треска“. Миналия месец в тази роля беше Аксиния Михайлова, която също ни гостува по този повод. Идеята на библиотеката, по точно на Петър Чухов, е всеки месец да се отдели внимание на един поет. Той да бъде представен на едно литературно четене, което за Роман Кисьов ще се състои на 29 ноември.
Съвсем скоро излезе и поетичната му антологията- „Мистичната роза“. Роман Кисьов е преди всичко философ. Вълнуват го екзистенциални въпроси – живот и смърт, прераждане, пустота…
За това с него не може да се води обикновен разговор за факти, награди, колко книги имат, на колко езика са преведени, какви изложби е правил… всичко това го има в мрежата.
В своето есе „За поезията и тайните йерархии на думите“, той говори за реалностите, в които живеем. Търся отговор на този въпрос – в колко реалности живеем и какви са те? Каква е тайната на мистичната поезия? Тя има своята роля – да въздейства, и то именно на несъзнателното в човека – не толкова на ума, на рациото, колкото на сърцето….
Как разрешава Роман Кисьов вътрешния конфликт между едното аз и другото аз, които се борят за надмощие?
От къде идва символът на мистичната роза? Как става така, че не поетът избира поезията, а поезията избира поета? Каква е трансформиращата сила на мистичната поезия? Пътят към успеха и пътят към себе си един път ли са?
Навлизаме в тези реалности, чрез неговите мистични стихове:
Ето, например, автопортретът на Роман Кисьов в стихотворението „САМОЛИЧНОСТ:
… Аз съм идеалистът-прагматик.
Аз съм моралистът-развратник.
Аз съм геният-бездарник, хуманистът-диктатор, християнинът-безбожник…
О, аз съм този, който умира всеки миг,
а живее цяла вечност.
А кои са стиховете, които чертаят еволюцията в мисленето на Роман Кисьов:
Най-емблематичното стихотворение от ранния ми период (от моята младост) е „Итака“…. преведено и публикувано впоследствие на 14 езика в света…
Друго стихотворение от ранните ми неща е „Вратите на рая“, дало и заглавието на дебютната ми стихосбирка, получила националната награда на изд. „Христо Г. Данов“.
Но характерното за поезията ми (мистично-духовна като цяло) се проявява по-късно… Иначе ключовите теми на моята поезия са загатнати в заглавията на отделните цикли на книгата…
„Пътят“, „Светлината“, „Дървото на Живота“, Словото, Поезията (Думите) и т.н.
Както и Тук-Отвъд и обратно… Имам и различни вариации на всички тези теми…
И разбира се моето есе „За Поезията, или тайната йерархия на думите“, което е програмно и е всъщност и тълкувание на моята собствена поезия, концепция за поезията и мироглед…
Ще научите и други интересни подробности , ако чуете интервюто с Роман Кисьов в прикачените звукови файлове.