Излезе от печат „В кафенето на екзистенциалистите: Свобода, битие и кайсиеви коктейли“ от Сара Бейкуел. Авторката запознава читателите с историята на възникването и развитието на екзистенциалистката философия, живота и мислите и идеите на основни нейни представители като класици като Жан-Пол Сартр и хора, които са оказали по един или друг начин влияние върху формирането на тази философия. За предаването „12+3“ по „Хоризонт“ професор Стилиян Йотов сподели, че четивото е много леко, особено предвид сложността на темата:
Това е едно от най-големите достойнства на текста – че става въпрос за изключително добре написана история, която е многопланова, преливаща от случка в случка. Това не е в никакъв случай теоретичен текст, не е трактат, който се опитва да обобщи и да реконструира основните елементи на екзистенциалиститката философия. По-скоро се опитва да възкреси тази епоха, в която е възникнало това течение. Ние сме щастливи, защото в историята на хуманитаристиката, и по-специално на философията има много течения, които обаче, независимо от силните си теоретични представители, едва ли представляват интерес за възкресяване като житейска драма, като някаква връзка от такива човешки събития и съдби.
Бейкуел е била ученичка, когато се е докоснала за първи път до книга, свързана с екзистенциализма, а после е опитвала да учи философия. Много години по-късно се връща към този проблем и го възкресява. Екзистенциалистите, за разлика от представителите на много други философски течения, са изключително ангажирани в съвременността и вземат отношение по актуалните злободневни политически събития.
Според мен трите думи в заглавието по някакъв начин могат да ни покажат, че екзистенциализмът ще си остане онова поне младежко усещане за свободата, разбирането на свободата, в като всичко зависи от теб.
Всеки, който е чел нещо за раждането на това течение знае, че то се зачева с един разговор, в който се казва, че – ето, това е шанс да философстват за тази чаша. Естествено когато му прибавяш един френски привкус, тази обикновена чаша не е само чашата и не е празна, съдържа нещо, обясни Йотов последната част от заглавието.
