Противопоставянето на САЩ прави Русия и Китай естествени съюзници, но аз не мисля, че интересите им съвпадат напълно, даже напротив, предполагам, че в един момент би се стигнало до противопоставяне между тях. Това го наблюдаваме в Далечния изток, където водят съвсем различна политика. Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ преподавателят в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ доц. Александър Сивилов в коментар на доктрината за безопасност, огласена от Доналд Тръмп, в която като основна заплаха са припознати Русия и Китай. Експертът изтъкна, че и Москва, и Пекин са се противопоставили на хегемонията на САЩ във военно, политическо и икономическо отношение, а анализаторите са категорични, че се създава многополярен свят.
Като истински противник на интересите на САЩ можем по-скоро да гледаме Китай, който поне от иделологическа позиция не е същото като САЩ, докато в Русия ситуацията е абсолютно сходна. Тръмп се обявява за консерватор, а Путин много години преди него каза, че всъщност върви в консервативно посока. И двете държави развиват пазарна икономика. Теоретично, те нямат никакви идеологически и икономически никакви разлики помежду си. Освен това и двете държави са част от европейската култура – те са носители на тази култура.
Сивилов изтъкна, че бъдещи сблъсъци между Русия и Китай могат да се случат и в региони, където засега те си сътрудничат:
Аз бих очертал проблемите на Русия с усвояването на техните далекоизточни територии, които в момента се заселват много активно с китайци, абсолютно незаконно. Мисля, че руснаците просто го приемат, защото нищо не могат да направят – тези хора влизат там и се заселват…
През 2016 година Русия е заявила своето място като един от центровете на бъдещия световен ред и в момента развива активна външна политика и с идеята да бъдат изградени системи, които да спират заплахите „на далечната граница“ – далеч преди да заплащат самата Русия, изтъкна Сивилов:
В Сирия вече има 2 бази. Започва да се говори и най-вероятно съвсем скоро ще бъде направена база в Египет, която ще им даде възможност през Суецкия канал да излязат в Индийския океан. Заговори се през ноември в Горната камара на руския парламент за това, че ще възстановяват базите си в Куба и във Виетнам… Виетнам е един такъв вариант за сблъсък, защото там китайските интереси са много силни…
Евгений Кандиларов допълни, че съюзът между Русия и Китай, от една страна, е плод на външния фактор – САЩ, а от друга – те наистина имат доста различни, на моменти геополитически, интереси и би могло да се стигне до завой в тяхната политика.
Виждаме промяна на геополитическия баланс на Световния ред, като цяло, и в тази промяна, която върви от доста доста време, Китайската народна република играе изключително важна роля и търси естествено партньорство в лицето на Русия, предлагайки нов модел на глобализация, който е различен и противопоставящ се на настоящия. „Един пояс – един път“ е свързан с ангажирането на държавите от периферията, държавите, които в съществуващия до този момент модел на глобализация всъщност са били оставащите в експлоатацията на големите сили. Моделът, който предлага Китайската народна република в съюз с Русия, всъщност предполага едно доста по-равномерно регионално сътрудничество и обвързването на тези държави на принципа на тях техните най-вече икономически и социално-икономически интереси, които са свързани и със сигурността.
Според Кандиларов Русия и Китай биха се блъскали в момента, в който бъде променен вече съществуващият геополитически баланс, тъй като са конкуренти.
Сивилов обаче не се съгласи докрай с Кандиларов за ролята на Русия в „Един пояс – един път“:
Те ще използват просто като транзитна страна, която да ги свърже с Европа. Аз обаче тука не съм напълно склонен да се съглася с доцент Кандиларов относно идеята за това, че имаме нов модел на глобализация. За мен китайският вариант в голяма степен преповтаря досега наложения капиталистически модел на глобализация, който е свързан преди всичко с развитието на икономиката. Забележете, Китай в нито един момент не е анонсирал, че ще строи някакъв нов тип икономика. Те се придържат към пазарните принципи и вървят винаги и строго в тази посока. От идеологическа гледна точка Китай е различен, защото твърдят, че имат комунистическа система и се мъчат да строят комунистическо общество, обаче икономиката им е абсолютно капиталистическа, абсолютно отговаряща на всички догми, които използваха Съединените щати при въвеждането на своята глобализация. Реално погледнато, аз не смятам, че това ще доведе до някакви прекалено големи разлики, а по-скоро ще смени центъра на управлението на тази система.
В Африка и в Латинска Америка навлизащите китайски компании силно залагат на социалната обвързаност и строят училища и болници, отбеляза Сивилов, но отново подчерта, че това е обвързано с употребата на ресурси, от които икономиката на Китай се нуждае.
В този смисъл, държавите, които са включени в периферията на глобализационния модел, който се използва, винаги ще бъдат експлоатирани.
Интервютата на Петър Волгин с Александър Сивилов и с Евгений Кандиларов можете да чуете от звуковия файл.
