Когато срещнеш такива шофьори, започваш да си мислиш, че адекватните хора зад волана все пак не са толкова малко.
И тук идва днешната ни история, която я разказа човек с богат опит на шофьор.
Наскоро бързах за работа, закъснявах за важно съвещание. Седнах в колата, запалих я, започвам да напускам паркинга. Заглеждам се в телефона си, който ми звъни, вероятно, за петнадесети път. Не пресметнах добре завоя и закачих друг автомобил. „Проклет ден“, викам си.
про себя.
Излизам и гледам щетите. Виждам, че не е много зле: има малка вдлъбнатина, а боята, естествено, е издраскана.
Междувременно страшно много закъснявам, телефонът ми продължава да звъни, действа ми на нервите. Разбирам, че да чакам шофьора не мога. Мозъкът ми веднага започва да брои варианти. Връщам се в колата, взимам си тефтера, късам лист и започвам да пиша.
Пиша си името, описвам като цяло ситуацията. Отделно описвам накратко щетите. В крайна сметка пиша извинение и моя телефонен номер.
Вадя 5000 рубли, внимателно ги слагам в сгънатия лист. Промушвам листа през процепа на прозореца на шофьора и гледам как той пада на седалката му. Сега съвестта ми е чиста, ако има нещо – ще позвъни.
Минават няколко дни. Работа, къща, грижи – въобще съм забравил за инцидента. И изведнъж идва СМС. Гледам: на сметката ми са пристигнали 1000 рубли...
След няколко минути идва и обяснението: „Боядисах, парите стигнаха. Благодаря за честността, Константин. Останалото връщам“,
Помня, че цял ден ходих и се усмихвах.
Тази история за пореден път доказва, че солидарността между шофьорите все пак съществува и по пътищата все пак има доста нормални хора.
Превод и редакция: БЛИЦ