Инфлацията в еврозоната се повиши през ноември по-слабо от очакваното благодарение най-вече на скок на енергийните цени, показват предварителни данни на Евростат.
Индексът на потребителски цени (CPI) в еврозоната се повиши през ноември с 1,5% на годишна база след негов растеж с едва 1,4% през октомври, но при осреднени очаквания на финансовите пазари за ускоряване на инфлацията до 1,6 на сто. По този начин инфлацията в еврозоната все още остава далеч под целевото ниво на ЕЦБ от малко под 2 на сто.
Влияние върху известното засилване на инфлацията през ноември оказват енергийните цени, които се повишават на годишна база с 4,7% след техен растеж с 3,0% през октомври. В същото време цените на хранителни стоки, напитките и тютюневите изделия, нарастват с 2,2% (след повишение с 2,3% през октомври), но тези на услугите се повишават за втори пореден месец с едва 1,2 на сто.
Основният индекс на потребителските цени (изключвайки волатилните цени на храните, тютюневите изделия и на енергията) пък нараства за втори пореден месец с едва 0,9% спрямо година по-рано, но при средна прогноза за повишение с 1,0%. Трябва да се има предвид, че именно основният индекс на потребителските цени се следи внимателно от ЕЦБ като индикатор за текущото и бъдещото поведение на инфлацията в региона.
Трябва да се има предвид, че повечето икономисти, както и членовете на ЕЦБ, очакват отслабване на нивото на инфлация през първите месеци на следващата година в резултат на т.нар. „базов ценови ефект“. В началото на 2017 година имаше рязък скок на енергийните цени, което означава, че те ще трябва да нараснат още по-силно в началото на 2018 година, за да помогнат за евентуално ускоряване на инфлацията.
Днешните предварителни данни на Евростат подчертават, че растежът на потребителските цени остава слаб, въпреки добрия икономически подем в региона, и изглежда в подкрепа на плановете на ЕЦБ за по-предпазливо оттегляне от провежданите от банката стимулиращи парични и лихвени политики. На заседанието си през октомври ЕЦБ предприе първи стъпки за отмяна на настоящата прекалено стимулираща парична политика, като обяви, че от януари догодина ще намали двойно размера на ежемесечните покупки на еврооблигации (от 60 млрд. евро на 30 млрд. евро), но в същото време удължи действието на самата програма за „количествени улеснения“ с нови 9 месеца до септември 2018 година.
