Формално няма пречка субсидиите за извънпарламентарните партии да са различни от тези за парламентарно представените. Но ако това е формалната страна, има и морално-политическа. От тази гледна точка подобно решение е силно укоримо, защото не просто съставлява двоен аршин, а очевидно, предвид откъде идва това предложение и спрямо кого е насочено, става дума за разчистване на персонални и политически сметки. Това каза за предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ Борислав Цеков от Института за модерна политика:
Не за първи път големите партии и техните съюзници проявяват такова долнопробно, с извинение за израза, партийно лицемерие и сговор, когато трябва да се бранят привилегиите на партийната аристокрация. Още когато беше приеман действащият Закон за политическите партии в неговия парламентарен вид, аз съм бил негов съавтор и съвносител, тогава се направиха много усилия на разнородни депутати от различни групи да се въведат строги правила за контрола за финансирането. За размер на държавната субсидия, която се въведе, тогава беше въведен изрично един съвсем минимален размер – 1% от минималната работна заплата към онзи момент. И тогава, свидетелствам за това, как изведнъж, когато се посегна на тези привилегии, включително да се ползват общински и държавни помещения на безценица, част от които се отдават за кебапчийници и кръчми на пазарни цени, а след това приходите се ползват от партиите и техните апарати, изведнъж всички партийни различия изчезнаха, партийните ръководства и на най-десните, и на най-левите се обединиха и блокираха всичко. Така че не започва нищо от днес…
Когато държавното финансиране е прекомерно и започне да създава една паразитна прослойка от хора, които нямат друг начин на изхранване освен това да бъдат в партия, а това вече изкривява политическия процес и ние виждаме резултатите – политиката се диктува от едни апарати, където назначения се правят не според качествата на личностите.
Даниела Божинова от Сдружението за насърчаване на гражданската инициатива изтъкна, че от 1990 година насам няма партия събрала такава обществена подкрепа, колкото решението в референдума за намаляване на партийните субсидии:
Ако 2,5 милиона данъкоплатци не искат да дадат по 11 лева за глас, този, който ги взема без желанието на тези, които са собственици, според мен извършва кражба или обир.