Животът на твореца е интересен. Всеки ден е различен, а в днешно време и несигурен, казва скулпторът Георги Георгиев. Въпреки това е категоричен: Ако мога да се върна назад във времето, не бих избрал друга професия. Занаятът ни е хубав, защото оставаш знак след себе си.
В изложбата в галерия „Сезони“ скулпторът показва творби, както той се изразява – и нови, но и по-стари, правени в последните десет години. Това, което ги обединява обаче е любовта. Повечето неща, които правя са двойка – момче и момиче в ранна възраст, след това в зряла възраст и накрая в залеза на живота, обяснява авторът и уточнява: Когато се занимаваш с изкуство винаги оставаш млад.
На въпрос: Кога и кой е запалил любовта му към скулптурата? Георги Георгиев с възторг отговаря, че това става след като прочита книгата за Микеланджело „Страдание и възторг“. Разбира се, не пропуска и ролята на родителите си, които го насочват към изкуството, но влиянието на книгата е решаващо.
От преподавателите си – професорите Величко Минеков и Емил Попов, Георги Георгиев е научил, че всеки творец трябва да има собствен път и най-важното, че трябва да изпитва любов към това, което създава.
А дали мечтае за момента, в който скулптурите му да бъдат разпознавеми, Георги Георгиев отговаря, че би се радвал да постигне това, защото реално човек се развива всеки ден. А иначе повече от десет години участва в различни симпозиуми по света. Казва, че най-често е бил в Дания и Китай, където се е запознал със стотици свои колеги и никой от тях не прави творби като неговите, макар че не е изключено някъде по света да има скулптор, който работи по подобен начин. Обяснява, че много малко гледа в интернет с цел да копира. Това, от което се учи, са старите класици, които по думите му са много различни: от Фидий и Микеланджело, през Роден и до нашите съвременници.
Още – чуйте в звуковия файл.