„Нека преди всичко на Ваша Милост бъде известно, че се казвам Лазаро де Тормес, син на Томé Гонсалес и Антона Перес от Техерас, село Саламанка. Роден съм в река Тормес, затова взех за презиме името на реката. Баща ми, Бог да го прости, беше мелничар и повече от петнадесет години мелеше зърно в една воденица на брега на Тормес. Една вечер майка ми отишла при него и ме родила там. Така че наистина съм роден в реката…“
Това е началото на най-известната испанска повест от 16 век „Животът на Лазарильо де Тормес, неговите сполуки и премеждия“. Написана във вид на писмо от млад слуга до неговия господар, тя подробно описва перипетиите на главния герой. Баща му умира скоро след неговото раждане и когато Лазарильо е на девет, майка му го дава за придружител на един слепец. Но слепецът е жесток скъперник и момчето започва да краде, за да се храни. Не след дълго Лазарильо успява да избяга от него. Приключенията на Лазарильо продължават с още няколко подобни случки.
Авторът на повестта е неизвестен. Публикувана през 1554 г., тя е първото произведение от жанра „пикареска“ (от испански „разказ за пѝкаро – странстващ беден хитрец, който оцелява благодарение на своята съобразителност“).
Пикарески пишат прочути автори като Мигел де Сервантес и Франсиско де Кеведо. Жанрът бързо се разпространява в цяла Западна Европа и достига своя разцвет през 17 и 18 век, но мнозина автори продължават да пишат такива произведения и през следващите столетия, чак до наши дни.