„Миналото е коренът на настоящето и бъдещето.“
Думите принадлежат на перото на Васил Друмев, на когото ще посветим Златните минути на Радио София днес, за да отбележим точно 175 години от рождението на видния книжовник, духовник и политик.
Роден в Шумен през 1841 г., той завършва Одеската семинария и Киевската Духовна академия, като временно прекъсва образованието си, за да постъпи в легията на Раковски. На връщане от Русия той се установява в Браила (Румъния), където е назначен за директор на Българското училище и взема участие в учредяването и дейността на Българското Книжовно Дружество, преобразувано по-късно в Българска Академия на Науките.
По това време той е вече автор на двете повести „Нещастна фамилия“ и „Ученик и благодетели“, които написва едва 18-годишен, както и на историческата драма „Иванко – убиецът на Асеня“.
Чуйте откъс от това първо българско оригинално драматургично произведение.
Въпреки всичко това обаче, заради духовното си образование и ориентацията си към революционно-просветителските кръгове на българската емиграция, Васил Друмев решава, че работата на духовния фронт е неговото призвание и там би бил най-полезен на народа и отечеството си. Така през 1873 г. е ръкоположен за йеродякон под името Климент. След Руско-турската война и Освобождението на България той е избран и за Търновски митрополит.
Васил Друмев, вече митрополит Климент Търновски, се включва активно и в политическия живот на страната като един от водачите на Консервативната партия. Става два пъти министър-председател на България. По времето на управлението на Стамболов обаче Друмев участва в борбата срещу него и княз Фердинанд и заради това е осъден на 15 години затвор или така нареченото „вечно заточение“. Бил е затворен три години в Петропавловския манастир и две в Гложенския.
За първия сам казва, че е прекарал удовлетворително, но във втория – лошо. „В този затвор аз много страдах“, споделя той, когато отменят наказанието му след падането на Стамболов. След освобождаването си бива приет царски и в Търново, и в София. Бурният му живот приключва скоро след това след няколкогодишно боледуване в столицата, а останките му биват пренесени в Търново в старата църква „Света Богородица“, днес – катедрален храм „Свето Рождество Богородично“, където се намират и до днес.
Васил Друмев е личност, която оставя дълбоки следи в нашата културна, духовна и политическа история. Той е един от най-големите деятели както през Българското възраждане, така и в изграждането на третата българска държава. Неслучайно ще завършим с една негова известна мисъл, която трябва да помним и днес: „Един народ, който има съзнание, култура, писменост, наука, непременно ще има светла и трайна бъднина!“
