Освен тях подпис под нормативния акт положи и техният колега Делян Пеевски, който обясни мотивите за изготвянето на закона чрез открито писмо, което изпрати до средствата за масово осведомяване. Името „Пеевски“ подейства на медиите от кръга „Капитал“ като дизайнерска дрога на британски пубертет в Слънчев бряг. Вследствие това онлайн пространството плюс социалните мрежи беше наводнени от коментари тип: „Тия ли ще ни казват какво се е случило с КТБ, та те я ограбиха. Нали така прочетохме в книгата на Прокопиев…“
И съвсем неслучайно – само преди седмица журналистите от „Капитал“ шумно рекламираха стъкмените 400 страници, всяка от които имаше една цел – да обясни, че Борисов, Цацаров, Пеевски, Путин, Тръмп, Орбан, Кастро и Ким Чен Ун са обединили сили във внушителен заговор, за да прецакат изрядния трезор и банкера на века – Цветан Василев. Нищо изненадващо не прочетохме в книжлето, издържано в стил ранните спомени на Цола Драгойчева, финансирано (от кой друг) от фондация „Америка за България“. Просто за пореден път се убедихме, че някогашните врагове Василев и Прокопиев са сключили съюз срещу политическите си опоненти. И особено срещу тези, които се осмеляват да кажат истината за задкулисните им ходове и операции.
Прокопиев е верен последовател на финансовото чудовище Джордж Сорос
При всичките им кусури – такива опоненти несъмнено са депутатите вносители на законопроекта. Йордан Цонев например от години (в сегашния и миналия парламент) говори, че КТБ е била пирамида, че Цветан Василев е разполагал с подопечния му трезор като с лична касичка, че самият той е отговорен за източването и ограбването на четвъртата по големина (към лятото на 2014-та) банка. Цонев не пести и друга истина – обвиняеми олигарси като Прокопиев ползват изданията си за пропаганда срещу неудобната им прокуратура, за да повлияят на съдебните решения по разкрити от държавното обвинение афери. „Къде по света го има това?“, попита ДПС депутатът в няколко телевизионни предавания. Отговор – там където мултимилионерите клиенти на Темида поръчват на служителите си да изработят книга за: 1. Избягване на вина; 2. Омаскаряване на изнасящия неудобни истини; 3. Инструмент за рекет и натиск към държавата и институциите.
Днес вносителите Пеевски, Цонев и Хамид без съмнение реагираха адекватно на хвърлената от Задругата на олигархията ръкавица. На компромата-пасквил те отговориха със законопроект, който бе представен под прожекторите в Народното събрание, пред микрофоните на всички парламентарни репортери и на всички медии.
Какво предвижда така нареченият „Закон КТБ“?
Текстът гарантира пълна прозрачност на случилото се след поставянето на трезора под особен надзор. И наистина – ако законът бъде приет, то съвсем скоро след това ще стане ясно кой всъщност е организаторът, двигателят и идейният мотор на вторичното ограбване на КТБ. Депутатите вносители тук са честни и открити пред избирателя: „Обвинявахте ни, че стоим в сенките след фалита на банката. Ето, че заставаме пред вас със закон в ръка. Ние излизаме на светло, ще излязат ли и другите?“
Беглецът Цветан Василев продължава да дърпа конците на няколко персони от Белград
Обективно погледнато заявката е сериозна. Тя представлява далеч по-солидно действие от книгите, които Василев диктува в белградския хотел, а Прокопиев издава в „Червената къща“. И предложеният законопроект днес казва: „Нека предвидим недействителност за всички сключени цесии от момента, в който банката хлопна кепенци, които са за вземания с произход КТБ и нямат плащане, както и да обявим за нищожни всички заличавания на обезпеченията, учредени от длъжниците в полза на банката – защото те са заличени от квесторите без каквото и да е правно основание и са ощетили масата на несъстоятелността, защото сега освободените активи ги няма – ограбени са от ортаците на Василев. Държавата ще има възможност да прибере всички активи, закупени с парите на вложителите, а получените срещу тях суми при осребряването да отидат там където им е мястото – в масата на несъстоятелността.“ Не е толкова сложно – а още по- малко не е противоконституционна. Както КТБ не е функционирала като банка, а е раздавала необезпечени кредити на стотици фирми на секретарки, шофьори и охранители, така и мерките срещу грабежа трябва да са ефективни, дори на границата на правната екстравагантност. За да има резултат.
Сравнете сами. Едните пишат книги, в които прикриват престъпленията на основния обвиняем за грабежа. Заедно с това защитават вторичния обир на КТБ. Другите пък искат задкулисните маневри и схеми да излязат наяве. Честно и почтено. И тук е моментът да повторим още веднъж истината относно някои от основните клишета по темата „Корпоративна търговска банка“. Те са точно седем на брой.
1. Пеевски и колегите му вносители на законопроекта не дължат пари на КТБ. Ако са имали кредити (реални заеми, а не подаръци в чували и пликове) в миналото, то те са погасени също реално – с плащане. Това е лесно проверимо дори от „Прокопиевите драскачи“, както някога ги наричаше белградският беглец от правосъдие.
2. Самият Василев е ръководил изкупуването на заводи, телевизии, телекоми и бензиностанции. Ползвал е парите на вложителите в банката като собствена касичка за лични инвестиции – по своя преценка и усмотрение. Той не е имал съдружници или партньори в това начинание. Всички действия са предприети, всички решения са взети в условията на строго единоначалие и непрестанен контрол от Василев и неговото семейство (съпругата и дъщерята).
3. Пеевски и колегите му от ДПС, обаче, сигнализираха неведнъж за протичащото „вторично присвояване“ от КТБ. Какво означава това? Първо Василев ограби банка за да закупи наричаните от него „мои активи“ (които веднъж са на банката, друг път негови лични, а понякога пък няма никаква връзка с тях). Второ Василев и помощниците му (В случаите на „Дунарит“ и „Петрол“ имената им са Емилиян Гебрев и Гриша Ганчев) сложиха ръка на въпросните активи, без да дадат стотинка, късайки връзката между КТБ и фирмите, които завлякоха стотици милиони от банката.
4. Пеевски и колегите му от ДПС към днешна дата не са собственици на активи, които са длъжници на КТБ. Това не може да се каже за критикуващите ги от сутрин до вечер псевдо морализатори, претендиращи за нравствени и ценностни ментори на обществото.
5.Пеевски и колегите му от ДПС се погрижиха за държавния интерес. Те правят опит да върнат стотици милиони на хазната. В същото време медиите на „умните и красивите“ са се превърнали в рупор и мегафон на олигархията, отмъкваща една по една апетитните хапки от туловището на някогашната КТБ империя. Да, опит – може и да не е най-добрия възможен вариант, но е някакъв вариант, някакво действие. Като вземем предвид истеричната реакция срещу този „вариант“, явно попадението е точно където трябва.
6. Пеевски и колегите му често са обвинявани от „умните и красивите“ в защитаване на проруски позиции. Но точно народните представители от Движението сигнализираха, че Василев се готви да прехвърли на руснаци най-големия ни телеком и най-големия ни оръжеен завод. Банкерът искаше да продаде срещу 1 евро (приликата с действителни лица и събития от края на 90-те не е случайна) собственост за милиарди в полза на фамозния Пиер Луврие – човек на руския олигарх Константин Малофеев. Именно тогава се постави началото на осъщественото по- късно от Василев и ортаци вторично разграбване. След Луврие в играта влезе и друг псевдо- купувач на активите – руснака Косарев. На него се полагаше 20 процента от плячката срещу ангажимента да плаща охраната на белградските хъшове Цветан и Антоанета Василеви. И какво се оказа? Медиите на продемократичните и прозападните олигарси (по агента на комунистическата Държавна сигурност Илиян Василев) години наред бранят интересите на Москва. Съвсем очаквано – генезисът им е свързан със съветския болшевизъм. Те са червените кукувици в синьото демократично гнездо. Всичко взеха от БКП, забогатяха и сега са целите в бяло, носители на единствената и неповторима истина. Който каже нещо срещу тях е от „лошите“. Нищо, че единият бил ученик на Луканов, вторият на Огнян Дойнов, а третият на Пенчо Кубадински. Децата на Политбюро, израснали по резиденциите на Компартията ни сочат с пръст и клеймят. Класическа антиутопия, не по Оруел, а с автори Прокопиев, Донев и Дончев.
7. Пеевски и колегите му не се крият от темата „КТБ“. Дори напротив – заявиха, че желаят да инициират истински и открит дебат по проблема. На такъв очевидно не са готови криещият се в Сърбия Василев и ортаците му псевдо прозападни олигарси. Тяхна задача е да саботират разкриването на истината. По-добре им е да живеят в сенките. Откъдето да създават чудовища. Защото сенките наистина раждат чудовища. Какви ли чудовища ще излязат след внасянето на КТБ закона в пленарна зала? Ще изпълзят ли поръчковите зомбита на олигархията по телевизионните студия и аналитичните колонки на сайтове и вестници? Най-вероятно – да. Но поне най-накрая ще стане очевидно кой работи за държавата и кой за личния си интерес.
Време е да паднат маските. Пък после всички заедно ще коментираме какво има под тях. Към момента излиза, че именно Пеевски, заклеймяван от „умните и красивите“ като грабител на банката и проруски човек, внася закон, който няма да позволи да бъде ограбена за втори път КТБ. А в това време уж прозападни и продемократични собственици на медии бранят като Матросов на амбразурата бандитите, които всячески се опитват пак да прецакат държавата, пак да ни бръкнат в джоба. Пиеса на абсурда и разбитите клишета.
Ивайло КРАЧУНОВ