Знаех, че е приключил една сериозна връзка и че в момента има приятелка. Скоро той открито ми показа интереса и желанието си към мен като мъж към жена. Настоявах да не влизаме в интимни отношения, тъй като зачитах настоящата му връзка. Но той беше настоятелен и обаятелен…
Омайваше ме с думи, които исках да чувам. Чертаеше планове, каквито исках да ми се случват. А когато ме хванеше за ръка, в мен се разливаше топлина, каквато не бях изпитвала досега. И аз се подадох…
Имахме прекрасна нощ… Мина ден, два, от него нямаше съобщение, обаждане. Когато позвъних, ми напомни с любезен тон, че има връзка и времето му е ангажирано. Когато му припомних броя на часовете, които прекарвахме заедно допреди два дни, той ми отвърна: “Ти знаеше, че имам връзка, мило!” и прекъсна разговора. Агонията започна. Правех какво ли не, за да го изтръгна от сърцето си. Тъкмо си мислех, че съм успяла, той се появяваше отново в живота ми като ураган и сриваше защитите и преградите, които бях изградила, забравях болката и разума и се гмурвах отново в приключението с него.
И така три години… Любовта ми към него пусна здрави и силни корени в сърцето ми. А неговото поведение към мен беше: “Винаги в живота ми има по-важна жена от теб”. Един ден разбрах, че докато в последните дни сме си говорели мило, влюбено и сърдечно, е заживял с друга жена… Агонията ми беше пълна! Чувствах се отхвърлена, нежелана, излъгана. Започнах да събирам всичките си сили да го изтръгна от сърцето си веднъж завинаги и да заживея живота си пълноценно без него. Но схемата “копи-пейст” продължаваше – тъкмо се изправях на краката си, той се появяваше отново. Четири пъти през три месеца за последната година… Но, последният път началото на разговора ни започна с думи, от които ми светнаха лампичките:
Какво правят хората от страх четете на най-полезния здравен сайт zdrave.to