Докато пред сградата на Министерския съвет течеше протест на КНСБ, вътре се проведе Съвет за тристранно сътрудничество, който обсъди финансовата рамка за догодина. Синдикати и работодатели останаха на различни позиции по предложения бюджет на общественото осигуряване за 2018 г.
Бизнесът го оцени с двойка, четворка писа на проекта на бюджета на Здравната каса и петица – на централния бюджет.
Синдикатите отново поискаха по-високи доходи в бюджетни сектори.
Над 900 милиона лева ще бъде ръстът на приходите от осигурителни вноски догодина. Това се дължи на увеличението на размера на осигурителната вноска с 1 процентен пункт и ръста на средния осигурителен доход. Разходите ще бъдат увеличени с над 690 милиона лева. Това се дължи на разходите за пенсии, където са планирани половин милиард лева повече догодина, обяви социалният министър Бисер Петков при представянето на бюджета на ДОО.
Предвидено е преизчисляване на пенсиите от първи юли 2018 година с 3,8%.
Догодина се запазва режимът на изплащане на болничните, допълни Бисер Петков:
Първите три дни от нетрудоспособността – от осигурителя в размер на 70 процента от средното брутно възнаграждение и от четвъртия ден, съответно от ДОО в размер на 80%. Изрично отбелязвам това, защото имаше дискусии по този въпрос.
С изключение на Съюза за стопанска инициатива останалите работодателски организации не подкрепиха бюджета на ДОО. Аргументите изложи Димитър Бранков от Българската стопанска камара.
Несъгласието ни е с увеличаване на минималния осигурителен доход. Ще спомена и това, което и в очакваното изпълнение е дадено, че е очакван ръст от над 13 процента на осигурителните вноски.
Без Българската стопанска камара останалите работодатели подкрепиха централния бюджет за догодина. Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал посочи положителните страни в проекта на Финансовото министерство.
Приветстваме запазването на данъчния модел и сме свидетели, че все повече държави тръгват към този данъчен модел.
Валентин Попов от полицейския синдикат коментира допълнителните средства, предвидени за МВР:
Петдесет и петте милиона, които са в обръщение в публичното пространство за следващата година, са крайно недостатъчни.
Министър Горанов посочи:
Реалният сектор е движещият икономиката. Няма как да очакваме бюджетният сектор да диктува темпа на нарастване на доходите.
Богата, добре аранжирана пица калцоне.
Пламен Димитров от КНСБ реагира на тези думи така:
Не знам дали е калцоне, ама със сигурност за някои няма и 50 стотинки увеличение. За едни има, може би хубав стек, за други няма и хляб.
От своя страна председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев направи следния коментар за протестите:
Ние и сега бяхме на масата за преговорите, но го нямаше лидерът на КНСБ. По механизма за минимална работна заплата, аз персонално съм участвал във всички преговори, но лидерът на КНСБ е бил ту в Брюксел, ту бил някъде другаде.
През 2020 година икономиката ще достигне или дори може да надмине потенциала си за растеж, каза финансовият министър Владислав Горанов в началото на заседанието на Съвета за тристранно сътрудничество. Икономиката ще расте плавно в следващите три години и ще бъде движена най-вече от вътрешното търсене. Има минимално покачване на цените, обясни финансовият министър Владислав Горанов:
При допускане, разбира се, за по-високи международни цени на петрола и на енергийните суровини, инфлацията ще остане в здравословните нива между 0 и 2%.
Бюджетът ще инвестира в образование, за да се подготвят квалифицирани кадри и да се подпомогне производителността на труда, допълни Горанов.
В края на периода, за който правим прогноза, се очаква да достигнем или леко да надминем потенциала за растеж на българската икономика.
Страната ни трябва да е подготвена за това, каза още Владислав Горанов.
Консолидираната фискална програма обединява три бюджета – държавния бюджет, бюджета на държавното обществено осигуряване и бюджета на Националната здравноосигурителна каса. През първия документ се правят трансферите към отделните министерства, задават се параметрите за приходи и разходи през годината и се планира размерът на държавния дълг. През бюджета на държавното обществено осигуряване се правят социалните плащания като пенсии, помощи и обезщетения и в него попадат осигурителните вноски. В бюджета на НЗОК постъпват здравноосигурителните вноски и се осигуряват платените от държавата медицински дейности.
