Българските фирми ще изгубят международни пазари заради новата директива за дългосрочните командировки, заяви за „Хоризонт“ изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал Добрин Иванов. По думите му, компаниите вече няма да могат да предлагат конкурентни цени спрямо останалите европейски фирми, защото командироването на работниците от България в чужбина ще оскъпи изключително много цената на предоставяните услуги.
Много български фирми ще трябва да затворят заради промените в европейската директива за дългосрочните командировки. 42% от компаниите, които командироват работници дългосрочно, са строителни. Те печелят обществени поръчки благодарение на по-ниското възнаграждение, което дават на служителите си – минимално изискуемото от 35 евро на ден. Докато сега един стар зидаро-мазач в Германия взима по 50 или 70 евро на ден, българската фирма е длъжна да плати на зидаро-мазача, който ще отиде от България в Германия по 70 евро на ден, но и офертата, която българската фирма ще подаде, няма да бъде най-добрата и най-вероятно няма да спечели търга.
Директивата дава нова перспектива на европейския проект, смята Стефан Манов, председател на българската общност в Тулуза:
Трябва да имаме предвид не какво губят работодателите, а какво печелят или губят гражданите. Редно е лека-полека нивото на живот със Западна Европа да започне да се изравнява. Главният проблем е неравното заплащане. Това е принципът на договореностите – за еднакъв труд – еднаква заплата на едно и също място. Става дума за два милиона командировани. Във Франция са около 350 000. Това са малки пропорции относно общите безработни в Европа. Но това създава повод за преекспониране и създаване на онези движения, които доведоха до Брекзит – като скандала с полския водпороводчик. Резултатите на Марин Льо Пен също се дължат на този антиевропейски проект. Не френският работодател наема работника. Той е нает, например, от българска или румънска фирма, която сключва договор с френско предприятие на френски строеж. Българските работодатели злоупотребяват с това, че неговите разходи се приспадат от заплатата на работника. Директивата е приемат през 1996-а година, далеч преди присъединяването ни и е визирала сезонния труд и съвсем други страни, не нашата.
В звуковите файлове можете да чуете интервюто на Марта Младенова с Добрин Иванов и разговора на Даниела Якова със Стефан Манов.