Един нов призрак броди над Европа, но не онзи, който знаем отпреди 150 години – на комунизма, а призракът на сепаратизма. Това каза в ефира на „Хоризонт“ в коментар на актуалните предизвикателства пред европейските демокрации професор Лазар Копринаров, политолог, бивш дипломат и преподавател в ЮЗУ:
Не случайно споменахме конфликта в Испания между Мадрид и Барселона и проведените вчера референдуми в Италия, където Ломбардия и Венето масово гласуваха за повече автономия и за повече пари. Така че този призрак преди това се беше появил в Шотландия, знаем го във Фландрия и така нататък – много са местата в Европа, в които се проявява желанието за отделяне от държавата и формиране на нови по-малки.
Проф. Копринаров изтъкна още, че евроскептицизмът като тенденция остава актуален:
Втората тенденция или по-скоро диагноза е, че евроскептицизмът, който смятахме, че лека-полека си отива, че са изтръгнати корените му, след като Европа излезе прилично от икономическата и финансовата криза, се оказва, че е жив – ето последните избори в Чехия ясно показват, както и изборите в Германия, където „Алтернатива за Германия“, една радикална, ксенофобска партия и заедно с това с евроскептична идеология, излезе на трето място, а в бившата Източна Германия – на второ място.
Освен тези две, бих ги нарекъл негативни тенденции, ми се ще да добавя една позитивна и тя е, че икономиката на Европа се възстановява и с добри темпове върви напред, подчерта още Лазар Копринаров. Той коментира и темата за корените на тенденциите към сепаратизъм, като даде пример с Испания:
Желанието на политическия елит или на част от политическия елит на Каталуния да се отдели от Испания има своите корени преди всичко в 19-и век. Наистина в днешната политика сепаратистите се обръщат към икономически и финансови, така да ги наречем, образи, за да влияят върху емоциите на хората. Всъщност сепаратизмът не се гради върху политическия разум, а върху политически емоции. Сепаратистките лидери в Каталуния казват: „Те ни крадат!“, имайки предвид Мадрид, а след събитията на първи октомври добавиха: „Те ни крадат и те ни бият!“. Това е една смес, все едно да наливаме бензин в огъня – лесно, особено младите хора се възпламеняват при такива лозунги. Но има и по-дълбоки корени – в 19-и век.
Много ми се иска това да не излиза от контрол, защото онова, което отслабва отделните страни – в случая Испания и Италия и евентуално Белгия, отслабва Европа, а ние българите сме толкова, така да се каже, зависими от възможностите за развитие в Европа, че подобни тенденции биха били ужасно негативни за нас, обобщи анализаторът.
Цялото интервю с професор Лазар Копринаров можете да чуете в звуковия файл.
