Ще ви призная, че не знаех много за остров Сардиния, към който се отправях. Освен онова, което бях чел и чувал за тази автономна област на Италия, а то не беше кой знае колко…
Една от най-ласкавите легенди за нея разказва, че когато Бог за първи път слязъл на планетата Земя, стъпил в Средиземно море и оставил следа с формата на сандал. Така, по божествен начин, се появила Сардиния. Може би това не е легенда, а истина, защото по-късно на острова се заселват множество знаменити люде. Най-вече на архипелага Ла Мадалена, който се състои от 7 големи и около 50 по-малки островчета с красота, която наистина може да бъде наречена вълшебна и даже божествена – тюркоазени лагуни и бели девствени плажове.
И днес само трябва да затворя очи и с лекота се пренасям в този удивителен остров, за да зърна отново град Ористано и странният „оризов” плаж Из Арутас, или в столицата Каляри. Когато се озовеш в нея с изненада си даваш сметка, че този всъщност неголям град е по-древен от великия Рим и че финикийците го наричали „Градът на Бога”. Това название е не просто подходящо, а в голяма степен отговаря на истината, защото старият град е съхранил множество храмове – свидетелства за дълбоката набожност на неговите жители.
Но главната забележителност на остров Сардиния все пак е тайнствената култура, наречена „нураги”. Нурагите обаче не са название на племе или народ, „нураге” се наричат всъщност странните каменни творения – кули, приличащи на пирамиди. Но освен тях, в Сардиния са открити и множество свещени кладенци, какъвто е и храм-кладенецът у нас край пернишкото село Гърло.
Няма да разкривам повече тайни – за старата столица Сасари или град Алгеро, наричана още „Барселонета” (Малката Барселона). Защо, ще научите когато чуете това предаване.