Кошмарът се разигра три години, след като руският президент Владимир Путин започна в края на 1999 г. втората война в Чечения.
На 23 октомври 2002 година 40 терористи – 21 мъже и 19 жени, нахлуха в театъра до метростанция „Дубровка“ и плениха 916 души, отишли да гледат музикалния спектакъл „Норд-Ост“.
По-късно се оказа, че преди началото на представлението чеченците са успели да вкарат в залата огромно количество оръжие и експлозиви. След атаката между редовете патрулират „черни вдовици“ с пистолети и колани с експлозиви.
„Желанието ни да умрем е по-силно от вашето желание да живеете“, заявява предводителят на терористите Мовсар Бараев, който настоява за изтегляне на руските войски от Чечения и заплашил да взриви театъра.
„Седяхме неподвижно по креслата пред превърнатия в обща тоалетна вмирисан трап на оркестъра, изтощени след три дни без храна и вода, чакахме атаката на специалните части като единствен начин да се освободим от този кошмар“, разказа по-късно пред медиите един от оцелелите заложници, на име Олег.
Заложническата криза приключи с щурм на руските специални части, които сутринта на 26 октомври вкараха във вентилационната система отровен газ. Заложените в театъра бомби бяха обезвредени, а терористите – избити, някои от тях, докато са били упоени от газа.
Той обаче предизвика и смъртта на повечето жертви, най-вече заради липса на адекватна медицинска реакция. Оказа се, че от 130-те починали, сред които 10 деца, само 5 са убити от терористите, които преди да бъдат упоени, започват да стрелят.
„Газът не е убил хората на място. Мнозина са умрели, защото не са получили подходящо лечение. Лекарите не знаеха какви са съставките на газа. Нямаше противоотрова, линейките не можеха да стигнат до сградата, а болниците нямаха готовност да приемат такъв брой пострадали“, коментира след години адвокатът на семействата на жертвите Игор Трунов.
И попита:
„Защо всички похитители бяха убити? Те бяха обездвижени от газа, някои от тях можеше да бъдат заловени живи и разпитани…“.
Наталия Курбатова, която загубила 13-годишната си дъщеря Кристина при атаката, пък заяви:
„Защо властите не преговаряха с терористите? Какъв беше този газ, който уби близките ни? Все още не знам от какво е умряла. Намерихме я в морга в деня след нападението“.
И друга майка – Татяна Карпова, разказа как докато безуспешно търсела сина си Александър из болниците, служители на реда я уверявали, че сред посетителите на спектакъла няма жертви. Същата вечер обаче тя научила, че той е мъртъв.
По-късно от болничната документация разбрала, че веднага след щурма синът й е бил жив, но погрешно бил оставен часове наред да лежи в автобус, пълен с трупове. В медицинския протокол като причина за смъртта му било записано отравяне с газ. Не след дълго обаче този протокол бил подменен с друг, според който Александър бил починал от няколко болести в комбинация с изтощение.
Подобна причина беше посочена и за смъртта и почти всички жертви. Официалната версия, обявена публично година след събитията, гласеше, че използваният газ не бил опасен и нито една от жертвите не е починала заради него, а от глад и изтощение. Руските власти така и не пожелаха да съобщят вида на химичния агент, а подробностите около спасителната операция останаха засекретени или унищожени.
Всички жалби на близките пък бяха отхвърлени от руското правосъдие.
Едва 10 години по-късно Европейският съд за правата на човека най-сетне осъди Русия да плати общо 1,3 милиона евро на подалите иск 64 оцелели и близки на жертвите. Съдът в Страсбург разкритикува руските власти за това, че не са установили нито обстоятелствата на смъртта на заложниците, нито виновниците за пропуските, както и за липсата на координация на спасителната операция. Руският следствен комитет обаче отказа да възобнови разследването.
Чак след 15 години пък – през март 2017-а, съучастник в атаката в театъра беше осъден – на 19 години затвор. Прокуратурата поиска присъда от 23 години за Хасан Закаев и обезщетение от 100 милиона рубли за близките на жертвите. Съдът обаче постанови не само по-малка присъда, но и намали исканите компенсации – наполовина.
Самият Закаев – приближен на известния чеченски терорист Шамил Басаев, призна отчасти вината си, като заяви, че не е знаел за какво ще се използва оръжието, което докарал на нападателите на театъра.
За международно издирване е обявен още един съучастник – Герихан Дудаев.
Самият Басаев бе ликвидиран през юли 2004 г. в Ингушетия.
Емилия имала билет за друга дата, но го сменила
По време на атаката в московския театър вътре са трима българи – Емилия Узунова, която е с двойно гражданство – българско и австрийско, Веселин Недков от Разград и бесарабският българин Юри Габров. Двамата мъже имаха късмет и оцеляха, но не и тя.
По-късно близките й разказаха, че след нахлуването на терористите тя е успяла да се обади на съпруга си във Виена, където живеели, и той веднага заминал за руската столица.
По-ирония на съдбата първоначално съобщават на Димитър Узунов, че Емилия е жива и е открита в една от болниците. Той и двете им дъщери – 15-годишната тогава Александра и 12-годишната Ива, плачат от радост, докато не се оказава, че става дума за друга жена.
Първоначално им казват, че българката е починала от възпаление на дробовете вследствие на липса на медицинска помощ по време на тридневното заложничество.
Нейният брат – журналистът Иван Предов, обаче коментира пред медии:
„Това са пълни глупости. Еми имаше перфектно здраве. Спортуваше. Смяташе да си купи и кану. Тя е извлечена и оставена дълго време като труп на снега пред театъра, не й е била оказана никаква първа помощ и каквито и да било опити за спасяване с инжекции, изкуствено дишане и т.н.“.
В крайна сметка излезе официално съобщение на австрийските власти, в което се казваше, че трупът на Узунова е бил разпознат на 27 октомври в морга номер 9 от делегация на посолството. Присъствалите при разпознаването австрийски полицейски лекар и руски медици са потвърдили, че смъртта й е в резултат на използвания газ.
Съпругът й така и не е получава никакво обезщетение. Руските власти поемат само транспортирането на тялото до Виена.
След всичко, още един знак на съдбата изплува от трагедията – Емилия имала билет за същата постановка, но за друга дата. Сменила го обаче, за да придружи своя близка приятелка – руска учителка, която също починала.
Днес пред театър „Дубровка“ има паметна плоча на жертвите, сред които е записано и името на българката. Семейството й пък пази нейната колекция от камбанки от цял свят, която приятели допълват…