Освен това двамата обясняват и механизма на връзката между креативността и нечестността в сп. „Journal of Personality and Social Psychology“.
В един експеримент те подложили 79 студенти на тестове за креативност и интелигентност. Така определили способността за творческо мислене на всеки. После им дали да решават задачи за възприемане, логика и обща култура. За участието си студентите получили заплащане, но правилните отговори им носели повече пари.
Накрая на тестовете всеки трябвало да напише на хартия броя на своите правилни отговори. Учените дали на студентите усещането, че няма да контролират дали данните на хартия съвпадат с реалните постижения в тестовете. Все пак чрез кодирана система сравнили отговорите.
Оказало се, че най-вече креативните излъгали в бройката и завишили правилните си отговори. Интелигентността не играела никаква роля. Т.е., изглежда интелигентните не лъжат повече от по-малко интелигентните.
Втори експеримент със 111 студенти показал, че не само индивидуалните творчески способности, но дори стимулирането към креативно мислене води до послъгване. Те трябвало да съставят изречения с 4 от 5 зададени думи. Част от тях получили думи като иновативен, нов, фантазия, идеи – все свързани с творчество. На другите били дадени обикновени думи. Накрая отново всички трябвало да решават логически задачи и да посочат броя на верните си отговори, като за всеки такъв получавали пари. И отново значително повече послъгали онези със свързаните с креативност думи.
В по-ранно допитване до 99 служители от 17 отдела на една фирма Джино и Ерайли установили, че колкото по-творчески е отделът, толкова повече хората тангират към това, да си „вземат“ от офиса химикалка или принтерна хартия или да завишават сметки, които трябва да им бъдат изплатени.
Защо откривателският дух подтиква към лъжа? Други две изследвания на учените от Харвард сочат, че на хората с много идеи им е по-лесно да оправдаят нечестното си поведение, защото им хрумват рационални причини за постъпките им.
