„Оставаме част от италианската държава с повече автономия, докато Каталуня иска да стане 29-а държава членка на Европейския съюз. Ние не. Засега не“. Говори за Каталуня като за конкурент в някои отношения, но казва, че не прикотква умишлено нейните фирми. „Не сме във възторг от това, че фирмите напускат Каталуня. Ще видим какво ще стане, но все още не съм имал никакви запитвания от каталонски фирми.“
Марони е член на ръководството на партия „Северна лига“, която започна през ’90-те да води кампания за независима държава Падания, простираща се в северната част на Италия, по поречието на р. По, от Ломбардия на запад до Венеция на изток. „Северната лига“ вече не води активна кампания за отцепване, но организира в управляваните от нея области Ломбардия и Венето, където се намира Венеция, референдуми за повече автономия, включително за по-добра финансова сделка с централното правителство. Парите са от значение Ако жителите на Ломбардия гласуват с „да“, Рим не е длъжен да изпълни искането, но Марони каза, че това ще му даде силен мандат да преговаря за по-добра сделка.
„Ясно е – от колкото по-силна позиция водя преговорите, толкова повече парище успея да прибера у дома“, каза той. За Рим референдумът е ненужен, макар и позволен от конституцията на Италия, която дава възможност на областите да преговарят за повече автономия. Управляващата италианска Демократическа партия също е неутрална по въпроса, въпреки че поне един от нейните кметове в Ломбардия призова да се гласува с „да“.
Подобно на Каталуня, Ломбардия представлява до една пета от националната икономика и се оплаква, че централното правителство й изразходва парите. Но за разлика от Каталуня, където стотици фирми си преместиха централите в други области на Испания след референдума за независимост на 1 октомври, ръководителят на Ломбардия държи доста по-мек курс и използва инициативата си за автономия като средство за привличане на инвестиции. Марони казва, че Ломбардия плаща ежегодно като данъци 54 милиарда евро повече, отколкото получава от централните власти. Той иска да намали разликата наполовина. Обещава да използва част от парите за научноизследователска и развойна дейност, за насърчаване на семейни бизнеси и стартъпи, както и данъчни ваканции за привличане на големи международни компании.
На големите мултинационални компании, обмислящи да инвестират в Европа, ще каже: „Да знаете, че ако дойдете в Милано, две или три години няма да ви карам да плащате данъци.“
Рим обаче не е в позиция да разреши на най-силната в икономически план своя област да се сдобие изведнъж с такива финансови привилегии, защото това ще създаде опасност за икономически колапс в и без това бедния Юг, казват експерти. „Това е игра с нулева сума“, каза професор Лука Риколфи, експерт по федерализъм от Торинския университет. „Италия не би могла да оцелее“ Джан-Клаудио Бреса, държавен министър по регионалните въпроси в Рим, казва, че въпросът не е просто да бъдат върнати пари.
Регионите трябва да покажат, че могат да поемат от националното правителство някои комунални услуги и да се справят по-добре в предоставянето им. Едва тогава се отпускат повече средства на нова автономна област, които да я подпомогнат да финансира тези допълнителни услуги. „Италия е унитарна държава, основана на взаимна фискална солидарност между регионите“, каза Бреса. „За да вземе повече пари от държавата, Ломбардия трябва да демонстрира, че предлаганите услуги са по-добри от тези, които предоставя самата държава. Ако 27 милиарда евро трябва да бъдат използвани за нещо различно от услуги, Италия не би могла да оцелее, разбира се“, допълва той. „Щом зачекнете въпроса какво плащат северните региони, очаквам ответна реакция от Южна Италия“, каза Джовани Орсина, преподавател по история в римския университет „Луис-Гуидо Карли“.
Кутията на Пандора
Дори да се гласува масово с “да” на неделните референдуми, експерти не очакват бързи или драматични промени. Ломбардия ще смята за победа, ако успее да се нагърби с още няколко задължения и се сдобие с 1-2 милиарда евро допълнително финансиране, каза Риколфи от Торинския университет. В политически план, обаче, може да пламне напрежение между богатия Север и бедния Юг и да отслаби спойката, крепяща тази страна, която до обединението през 19 век е била съвкупност от малки регионални държави, говорещи различни диалекти.
