„Външният вид винаги е бил важен за артисата. Затова трябва да се държим добре, хубаво е и психичното ни здраве да е добре. Когато обаче нещата остават само на етап външна визия, е зле, ние сме визия, характер, емоция.. така изграждаме образите си. Не може да изградиш един образ само с руса коса или чип нос“, сподели Русева.
„В новата ми пиеса с Асен Блатечки се говори за истината, въпреки че се казва „Лъжата“. Всичко е много приятно завъртяно. Борбата на сцената с Блатечки е неистова, в един момент се оплитаме кой кога казва истината и кога лъже. В България има лъжи на много нива, цялото население е обладано от това“, смята актрисата.
„Имам прекрасна професия. Ако в друга страна с тези роли, опит и име, бих живяла добре, но съм се родила в България и съм се решила да работя това тук, затова ще търпя последствията. Много харесвам Мерил Стрийп, искам да науча много неща от нея“, каза тя.
„Децата не гледат никак на професията ми, аз съм просто майка. Винаги трябва да съм до тях, като имат нужда. Идват на премиерите ми, но аз предимно съм майка им и искат да си остана такава за тях. Те ме научиха на мекота, да бъда малко по-търпелива. Със сигурност не съм добра майка, винаги има какво да дадеш повече“, каза Русева.
„Ревала съм нечовешки заради любов, не е просто плач, но трябва да се избие. Помня първата си любов. Романтично-приключенско беше всичко. Помня и първата целувка – чудех се, защо, това ли беше, много е мокро.. но открих после сладостта. За мъжете от житейския си опит научих, че са душички – радваме ги, отглеждаме си ги, гледаме си ги, раждаме им деца и после продължаваме да ги отглеждаме. Трябва да се грижим денонощно за тях – за егото им, за прането им, за външния им вид, за храната им, за всичко“, заяви актрисата.
„Най-тежкият ми момент бе този, когато загубих баща си. Той си замина само за няколко часа от аневризма. Мисля, че всичко успях да му кажа, не можах в последния момент да бъда до него, не за да му кажа нещо, а просто да види, че съм била до него. Това искам да променя, но.. не става. Ако съдбата ми даде само една единствена минута и вместо камерата, той беше тук, нямаше да му кажа нищо, просто щях да хвана ръката му и да застана до него. Няма нещо, което да не може да бъде излекуване, но няма и нещо, което да може да бъде забравено. Болката и тъгата са част от мен, те ще останат винаги, те са част от мен“, сподели тя.