Предизвикателството е огромно, защото това е една от оперите, създадени от Верди за драматични и тъмни гласове. Специално за сопрана той обикновено пише в две октави, което всъщност е един много голям обем, изисква фина настройка и специален вид глас, отбелязва Йоана Железчева в ролята на Абигайл.
Дебютът на Марян Йованоски в операта Набуко е от 2010 година в Германия. Поредният му спектакъл в Бургас на 18 октомври от 19.00 часа ще е 15-тият с превъплъщението като цар на Вавилон. В ролята на жреца Захария ще гостува Димитър Станчев, един от почетните солисти на Софийската опера.
Преди седмица изпълнявах „Тоска“ в Скопие, но сега са други характерът, диапазонът, друга е интерпретацията. Различно е пеенето при Верди и Пучини. Самата роля в Набуко е построена с една терца по-високо. Има ги и лиричните места, където гласът трябва да звучи с мекота, да има една кантилена, вибрато, добавя Йованоски.
Изкуството ни е много трудно. Един певец никога не може да каже, че владее всичко, че знае и може всичко, или е върхът. Преди да те поканят някъде, казваш искам хонорар, но като свърши спектакълът, не мислиш за финансовата страна, осъзнаваш, че аплаузите са ти единствената награда, посочва Йованоски, който е сред учениците на Никола Гюзелев.
Как според него се работи в оперите в Бургас, в Астана, може да чуете в звуковия файл: