В ексклузивно интервю за БЛИЦ от вчера бившият главен прокурор Никола Филчев изнесе стряскащи данни и факти за мафиотската приватизация – държавата е разпродала активи за 30 млрд. долара, а в хазната й са се върнали само 3 млрд.
Основателен аргумент бившият главен прокурор да е обект на мащабна кампания по дискредитирането му във времето, в което се опитва да изправи виновниците пред съда.
И към днешна дата „Агнешките главички“ блеят срещу Филчев, но фактите, които представи пред медията ни са изковани с железни аргументи.
Аферите с фондациите
Определят аферата „Сапио“ като „айсберга“ на корупцията. На 24 март 1992 г. с личното разрешение на тогавашния министър на финансите Иван Костов, фондация „Сапио“ осъществява безмитен внос на стоки. Фондацията е собственост на бившия депутат от СДС във Великото народно събрание Ясен Златков. Въпреки че разрешението е парафирано като „еднократно, по изключение“, фондацията го размножава и с него внася няколко големи пратки. Ясен Златков успява да внесе в България стоки за около 5 млн. долара. Прокуратурата образува проверка, но Костов избягва отговорността. Той твърди, че е имал правно основание да издаде разрешение за внос. Аферистът от „Сапио“ бяга в чужбина.
Отново в зората на демокрацията е създадена и друга скандална фондация – „Демокрация“. Години по-късно, когато Костов е начело на партията и държавата, срещу него са отправени обвинения от руския бизнесмен Майкъл Чорни, че е бил изнудван да преведе пари на фондацията. Чорни е изгонен от България със заповед на верния и до днес на Костов, известен с емблематичния си прякор „Гном“, бивш директор на Национална служба сигурност Атанас Атанасов, сега депутат от ДСБ. Дълги години шеф на фондация „Демокрация“ е друг верен на Костов Гроздан Караджов. А интересът на настоящия парламентарист към фондациите изобщо не е намалял, още повече, че в наши дни те се финансират и с европейски средства.
„Агнешките главички“ – от виното и стъклото, до зелената енергия
Аферите на фондациите са повече от скромни на фона на схемите, по които се прибират цели фабрики и производства, които поставят основите на кръга „Агнешките главички“, прераснал по-късно в задкулисния кръг „Капитал“. Някогашният син депутат Никола Николов влиза в политиката чрез близките си връзки с Иван Костов, с когото се познават от Икономическия университет „Карл Маркс“.
През Костовото управление името на Николов се свързва с приватизацията на стъкларския завод „Диамант“- Разград, с „Каолин“ и ред други държавни предприятия. След като става обект на прокурорски обвинения, Николов почти изчезва от публичния живот. Залязването на бившия син депутат е само привидно, защото на негово място изгрява звездата на днешния милионер Прокопиев, който ръководи шепа кафяви издания.
Роденият в Разград „капиталист“ повече от успешно поема щафетата от „агнешката главичка“ Никола Николов. Нещо повече, двамата продължават да въртят бизнес със зелена енергия.
Началото на „Капитал“-а
Работническо-мениджърските дружества, осигурили алибито за грабежите при Костовата приватизация, позволяват на младежите по това време – Иво Прокопиев и Филип Харманджиев – да се превърнат от начинаещи журналисти в заможни капиталисти.
Още в първата година на управлението на Костов, РМД купува изба „Дамяница“. За шеф на завода е назначен Филип Харманджиев, един от издателите на флагмана на задкулисния кръг „Капитал“, което пръска помия срещу всеки, който им е неудобен. За покупката на винзавода са платени 60 000 долара кеш. Останалата сума до 1,5 млн. долара вероятно е платена с дългосрочни държавни облигации.
Освен, че Министерството на промишлеността, ръководено по това време от „Мистър 10%“, намалява стойността на сделката от 3 на 1,5 млн. долара, в избите на завода остават около 2,4 млн. бутилки вино, достатъчни не само, за да покрият сумата, нужна за покупката на „Дамяница“, но и да превърнат в милионери новите собственици. Въпреки многобройните нарушения по приватизационния договор, няколко години по-късно „Дамяница“ изцяло е завзет от кръга „Капитал“.
Още по-скандален е начинът, по който в ръцете на фамилия Прокопиеви, отново при управлението на Костов, се оказва единственото на Балканите предприятие за полезни изкопаеми „Каолин“. Вместо на външен инвеститор, който предлага 20 млн. долара, „Каолин“ е приватизиран от РМД, което придобива 75% от предприятието срещу 7,2 млн. лева, от които едва 10% са платени в брой, а останалите в компенсаторки. След поредица от увеличения на капитала, година след покупката на предприятието в началото на 2000-та година, 83,33% от „Каолин“ става собственост на „Алфа финанс“ на Прокопиев.
Сделки, като тези за „Дамяница“ и „Каолин“ изстрелват кръга „Капитал“ на водещи позиции. Контролираният от компаниите му пенсионен фонд „Доверие“ също е бил обект на множество проверки по сигнали на Комисията за финансов надзор за злоупотреби.
Едва ли е случаен фактът, че тогавашният ръководител на КФН Стоян Мавродиев и главния прокурор Цацаров бяха превърнати в мишени от кафявите издания от кохортата на „Капитал“.
В това време Костов обикаля телевизионните студия и хленчи, че не е откраднал и пирон от приватизацията, а отрочетата от лабораторните му проекти се опитват да замитат следите му със захаросани приказки.
Оскотялото от глад българско общество, обаче е наясно със схемите, които го поставиха в челото на негативните класации и едва ли ще остане безучастно.
Преди предсрочните избори лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пожела „приятна игра“ на „Агнешките главички“. Ще е приятна ли играта им докато усещат хладните затворнически стени, тепърва ще разберем!
Ивайло КРАЧУНОВ
