– На какъв етап е днес газопроводът „Северен поток-2“ ?
– В момента се извършва преосмисляне по отношение строителството на СП-2. Налага се преди всичко поради наложените от САЩ санкции срещу Русия и евентуално предстоящи допълнителни санкции, които би трябвало да засегнат конкретно ония европейски фирми, които участват във финансирането и строителството на газопровода. За сега не се знае какви точно ще бъдат и какви поражения биха нанесли на европейските партньори на „Газпром“.
Но независимо от това заканите на Вашингтон накараха някои от участниците да се стъписат и да забавят темпото, в т.ч. и да задържат сумите, които трябваше да бъдат внесени за по-нататъшното му изграждане. Големият германски енергиен концерн Wintershall заяви, че до средата на октомври има намерение да извърши оценка на възможните загуби и щети от предстоящите американски санкции срещу него и дали загубите ще могат да се покрият с бъдещите печалби и това ще реши оставането му в консорциума.
– Каква е позицията на останалите европейски участници?
– Разбира се, съществува реалната опасност, ако Wintershall се откаже, да се получи верижна реакция и от СП-2 да излязат и други- Shell или австрийската OMV или френската Engie. Ще трябва да се изчака, по принцип е възможно и няма да е неочаквано.
– Кога ще бъдат оповестени резултатите?
– По моя последна информация от преди две седмици, някъде към средата на октомври
– В медиите се появиха съобщения, че внасянето на финансови средства се забавя. Това има ли връзка с предстоящата оценка?
– Със сигурност има, но дори и в най-лошия случай, ако всички европейски участници се откажат, „Газпром“, независимо от затрудненията, би могъл напълно самостоятелно да извърши финансирането и цялото строителство.
Разбира се съществува и втори проблем. Има редица държави, като прибалтийските и Полша, които се опитват чрез Еврокомисията да предизвикат спиране на строителството, като се позовават на третия енергиен пакет.
– Какво е вероятността да успеят?
– Не виждам никакво правно основание, тъй като третият енергиен пакет няма юрисдикция по отношение на газопроводи, които са извън територията на ЕС, какъвто е случая с СП-2. Тръбите трябва да минат по дъното на Балтийско море през неутрални води, върху които ЕК няма думата. Тъй че напъните на Полша, Естония, Литва и Латвия, а до скоро и на Великобритания, да го спрат са по-скоро политически, а не юридически.
Това не значи, че ЕК няма да положи максимални усилия да попречи, но на всички е ясно, че нито Полша, нито Прибалтика имат необходимата политическа сила, единствено могат сериозно да попречат и да го забавят, докато през това време ЕК изсмучи някакви нови правни аргументи за отхвърлянето му.
– Защо ЕК е толкова против газопровода ?
– До тук говорих за вътрешно-европейската опозиция. Но има и извъневропейски фактори, които влияят на ЕК. Това е твърдата антируска политика на САЩ. Тя има за задача да навреди и затрудни подаването на руска газ на европейския пазар.
– Вашингтон твърди, че може да обезпечи газовите потребности на ЕС с доставки на втечнен газ.
– Би било много мило от негова страна, ако поеме за своя сметка и ценовата разлика. В момента на европейския пазар цената на североамериканския втечнен газ е силно неконкурентноспособна в сравнение с цената на руския газ. В този смисъл ЕК ни дължи обяснение на нас, европейските потребители, защо иска да ни накара да плащаме по-високата американска цена вместо по-ниската руска? При това въпросното ценово преимущество не се очертава скоро да се промени.
– Защо тогава Полша и Литва купуват от по-скъпата американска газ?
– Плащат си политическата надценка за да угодят на САЩ и да бъдат независими от Русия.
Но нито една от останалите европейски страни не вижда смисъл да плаща по-високата цена на американците за да стане още по-зависима от тях.
– Напоследък и „Газпром“ активно започва да се занимава с втечнен газ.
– „Газпром“ навреме разбра, че в бъдеще втечнената газ ще носи допълнителни преимущества и започна да продава по спот цени. Руската спот цена ще е по-конкурентноспособна от американската, но по-висока от тръбопроводната. Руснаците трябваше да изберат тази стратегия, тъй като през последните 10 г.и условията на европейския пазар непрекъснато се влошават.
– Какви са перспективите във връзка с газопровода „Турски поток“?
– В окончателния си вид той трябва да се състои от 2 успоредни тръби. Първата е изцяло предназначена да задоволява потребностите на Турция и вече се строи. Втората ще може да подава газ в изграждащия се в момента Транс адриатически газопровод (ТАП). Тази възможност съществува, тъй като ТАП се предвижда да поеме 10 млрд м3, но реалният му капацитет е 20 млрд м3 газ. Така руската газ може от Турция през Гърция и Албания и по дъното на Адриатическо море да достигне Италия. Допълнително съществува възможността по интерконектор от Гърция да бъде доставена и в България.
– От къде ще дойдат първите 10 млрд м3 в ТАП?
– По Трансанадолския газопровод (ТАНАП) от Азербайджан до турско-гръцката граница, а от там по ТАП до Италия. За съжаление това е предела на неговите възможности. Следващите 10 млрд м3 могат да бъдат получени от Русия.
– Какви са възможностите на интерконектора между Гърция и България?
– Той и сега съществува, но ще трябва да бъде увеличена мощността му. Зависи какво ще бъде поведението на България. Тя се дискредитира в очите на „Газпром“ с отказа си да продължи изграждането на „Южен поток“ и като цяло се разнесе оценката, че не е сигурен партньор на който може да се разчита. Преди 3 г. българите се престараха в играта си по американската свирка и това разочарова не само Русия, но и редица партньори в ЕС.
– Казват, че натискът от страна на САЩ бил значителен.
– Вероятно така е било, но е била налице и политическа воля от страна на българското правителство да се подчини на натиска.
– Би ли могла България чрез доизграждане на гръцкия интерконектор да стане транзитна страна за доставки на газ за Сърбия, Унгария и т.н.?
– Не би могло да се изключи. На първо място зависи от това дали „Газпром“ ще се договори с Турция за строителството на втората тръба, след което ще можем да прогнозираме отделни детайли, касаещи страни като България.
– На какъв стадий са тези преговори?
– Имам сведения, че тръбите са вече договорени и дори поръчани, но самото строителство още не е започнало.
Едно интервю на „Стандарт“
