Рано или късно някои хора, които не могат да си намерят мястото в родината, се налага да емигрират. Иначе не виждат добри перспективи за ценностен живот. И първата дестинация, за която се сеща е Англия, тъй като там минималното заплащане там е към 6 паунда (около 14 лв. – б.р.) на час. Но! Пет години след влизането ни в ЕС българите сме втора категория европейци и имаме ограничения за работа.
Българските емигранти се разделят на два типа: високообразованите /които обаче за жалост са малцинство/, най-често учени или с професии, които липсват на английския трудов пазар, плюс перфектен английски. Тях няма какво да ги мислим…
Другият тип, под графа общо казано „други“, са доста широко понятие. Може да имате висше образование, но ако познанията ви по английски се ограничават с „Please, give me to eat“, попадате моментално там. А за добра работа ви трябва и добро представяне. И тъй като нямате познанията по езика, вероятността да попаднете във ферма за ягоди, овце или друг вид селскостопанска работа, за около шест месеца. Но знайте, че много от новопристигналите работници, окапват още на първия месец. Работата е много, наистина много. Извън квотите в хранителната промишленост и земеделието единственият легален начин за работа е като self employed или едноличен търговец. 90% от работниците в строителството на Острова също са регистрирани като такива. Българките пък стандартно са в бизнеса с почистване.
Да се регистрира фирма в Обединеното кралство е безплатна процедура, но има малко омагьосано кръгченце, което ще трябва да обиколите няколко пъти по коридорите на английската бюрокрация. Първото, което трябва да направите щом стъпите на английска земя, е да се отбиете в най-близкия клон на данъчното на Нейно Величество (на чието име се водят почти всички служби) за регистриране на фирма. Предприемчиви български “счетоводители” ще ви предложат да го свършат срещу 300-400 паунда, но трябва да знаете, че процедурата е безплатна. Имате право да започнете работа и чак след това да извършите регистрацията. Но, тук е уловката. Където и да идете да питате за работа, работодателя пък ще ви пита имате ли Национален осигурителен номер (NIN), по който ще внасят авансовите данъци. NIN пък можете да получите само след като вече сте започнал своя бизнес и сте минали регистрация в данъчното, а после и успешно интервю в Jobcentrе, което е нещо като бюро по труда. Ха честито!
И се получава така, че ако искате да работите, ще трябва да излъжете Нейно Величество и да декларирате, че вече сте започнал бизнеса си. По закон може да минат до 8 седмици, докато получите регистрацията. След това трябва да минете и интервю за NIN.
Трябва ви и транспорт, и ако нямате възможност за автомобил, може да ползвате градските автобуси и метрото разбира се.
Ще бъдеш следен с камери от излизането ти от къщи. Полицията има и софтуер за разпознаване на лица. По улиците обикалят ванове, натъпкани с камери и апаратура, които следят дали колите са с платени пътен данък и застраховка и дали в къщата ти има телевизор. Под телевизор се разбира всичко, на което може да се гледа нещо – лаптоп, таблет или смартфон. Цената е 145,50 лири годишно за цветен телевизор и (дръж се да не паднеш!) 49,00 за черно-бял. Първо пристига едно учтиво писмо, след това заплашително, а после идват едни момчета и ти правят акт на място.
Общинският данък също е сериозен. Ако в имота живее само едно лице, отстъпката е 25%. Сещай се! Служители на общината обаче ще надничат “случайно” през прозореца ти и пак ще ти надуят налога по някое време.