Продължава да се изостря напрежението между САЩ и Турция след ареста на служител на американското генерално консулство в Истанбул по обвинения в нарушаване на конституцията и опит за сваляне на правителството. Анкара го подозира за връзки с проповедника Фетхуллах Гюлен, сочен като главен виновник за опита за преврат от миналата година.
Турският министър на правосъдието е отказал среща с американския посланик в Анкара, който поискал срещата във връзка с приключването на мандата му в Турция. Турският президент Ердоган отмени от своя страна насрочена по-рано пресконференция в опит да избегне въпросите на журналистите по темата. По-рано САЩ и Турция спряха временно издаването на неимигрантски визи от своите посолства – съответно в Анкара и във Вашингтон. Друг проблем между двете страни е американската подкрепа за кюрдските сили в Сирия, които Турция смята за терористи.
Иво Иванов от Българското геополитическото дружество коментира темата в ефира на предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“, като отбеляза, че крайното изостряне на отношенията по линията Анкара-Вашингтон, е било предизвестено:
Беше ясно, че нещата отиват натам при ситуация, че Турция самостоятелно, без да се консултира със своите партньори, върви към едно участие в сирийската криза, което не устройва коалицията, ръководена от Съединените щати. И тази конфронтация стремително вървеше, но към нея се напластиха и вътрешнополитическите проблеми в Турция след опита за преврат миналата година, когато режимът на Реджеп Ердоган директно обвини Съединените щати и Запада, че подкрепят така нареченото прословуто движение ФЕТО на Фетуллах Гюлен, като то е единствената реална в момента съпротива на (да го наречем, както един от нашите колеги от вече закрития български вестник „Заман казваше) този граждански ислям. Като е единствената реална опозиция, освен кемалистката партия, но той е по-страшен за Ердоган, защото той е духовна опозиция на този анадолски режим – на хората, дошли от Анадола, новите лица, които искат да се впишат в една нова Турция на Ердоган, която все повече се превръща в автокрация.
Сблъсъкът e между един съюз като НАТО, защото, имайте предвид, че това не е само конфронтация между Съединените щати и Турция. Това е вече конфронтация на по-високо ниво – това е водещата държава в НАТО, това е сблъсък и със самата Северноатлантическа общност, която, каквото и да говорим, изповядва едни и същи ценности, които Турция стремително нарушава в последните години и най-вече след опита за преврат.
Така че това беше неизбежно, въпросът беше през какви точно стъпки ще мине, обобщи анализаторът и добави:
Мисля, че вече драмата наближава своя край. Ердоган се готви да нападне сирийските кюрди, които са основният сухопътен съюзник на водената от Съединените щати коалиция в Сирия./…/
Аз имам дълбоки подозрения какво ще се случи в Сирия тези дни, но да видим… Можем да станем свидетели как великата турска армия, която видяхме как тези дни се опитва да сключи споразумение с джихадистите в провинция Идлиб, за да може да нападне тамошния кюрдски анклав, как може би ще претърпи едно поражение.
Може да се стигне до, не дай си, Боже, американската авиация да защитава кюрдите в Сирия от турското настъпление. Всички сценарии са възможни. Ердоган вече неуправляем, заключи анализаторът и изтъкна, че кризата ще се отрази изключително негативно и на турската икономика ,за което вече има сигнали:
Турция изпада в едно изключително критично положение./…/ Турция има крехка икономика, която се крепи на обещанието на Ердоган, че непрекъснато ще нараства брутния продукт на страната, а затова са необходими пазари и инвеститори. Турция е силно зависима от инвеститорите, за да развива своята икономика и така и да върви напред, а след ударите, които понесе, благодарение на режима на Ердоган, във всички посоки (не само в туризма), скарването с един основен инвеститор и пазар, какъвто е Германия – всичко това плюс скарването с кюрдите в Иракски Кюрдистан./…/ Всичко това неминуемо води и до една криза вътре в Турция, която рано или късно ще приеме по-широк обрат, смята Иво Иванов.
Турция ще плати скъпо за опита си да бъде голям играч в Близкия изток, без да има потенциала за това, обобщи той.
Целия анализ може да чуете от звуковия файл.
