Северино Кожухаров, Safe Advice
Както гласи едно от правилата на Мърфи: „ако се застраховаш, няма да ти се случи нищо, ако не се застраховаш, нещо обезателно ще ти се случи”. Може би има някакво зрънце истина в това, че не е здравословно да се доверяваме безрезервно на слепия си късмет.
Говорейки за понятието „бизнес”, не трябва да забравяме, че бизнесът е не само печалба, но и калкулиран риск. Инвестираме средства във време, материали, инструменти, транспорт и т.н., и всеки поет риск е логично да бъде застрахован.
За българския бизнес в чужбина застраховката е все още каприз
На нея не се гледа като на елемент на бизнеса, а като документ за „отбиване на номера”, който се вади под натиска на външни фактори – ако даден клиент или компания, с която работим, го изискат.
Друг момент, при който се сещаме за застраховка като Public Liability Insurance e, когато кандидатстваме за национален осигурителен номер и искаме да си подобрим позициите на интервюто. След което следваме модела на застраховането на телефона ни – уж приемаме вървящата към телефона на Vodafone застраховка, а след месец-два се оттърваваме от нея. По същия начин, в 9 от 10 случая, след месец-два прекратяваме направената от нас Public Liability Insurance.
Останалите хора, които се сещат за съществуването на застраховките са единствено тези, които вече са се опарили веднъж от липсата им в необходимия момент.
Кога тя е наистина необходима
Нуждата от застраховка е свързана най-вече с услугите в сферата на почистването. Там се работи често в луксозна среда, със заобикалящи ни скъпи предмети и трудни клиенти. Законът в този случай изисква да направим стандартната застраховка Public Liability Insurance, която започва от минимум 60-70 паунда и стига докъм 100 паунда годишно.
Бизнес, свързан с почистването на килими и мокети, например, задължително трябва да има подобна застраховка. Ако сте късметлия, може би не 10-ият, но 50-тият ви клиент ще предяви иск, че сте свили, избелили, изтънили или променили цвета на определен участък на любимия му скъп килим от естествена вълна. Тук отварям една скоба, за да споделя лично свое мнение – работата с клиенти-англичани е риск сам по себе си, достоен за уважение. Голяма част от тях създават огромни проблеми на по-малките компании, защото борбата (уместна или не) за всеки „инч” от правата им е нещо като национален спорт. Българинът или източноевропеецът предпочита да се разберете лице в лице за компенсацията и размера й. Англичанинът директно ще заведе иск срещу вас и ще ви отваря проблем след проблем.
През първите години на работа в строителството като self-employed, няма особена нужда от правенето на застраховка, защото всичко в сградите и офисите, където работим, обикновено е застраховано и правилата за безопасност на труда стриктно се следят. Не поемаме никакъв риск за нашия бизнес, когато отиваме на работа на строежа или в метрото. Застраховка евентуално ще изискат някои компании-работодатели и тя ще покрива едно ниско ниво на риск.
Преценката в тези случаи е лично наша и се отнася най-вече до цената на работните ни инструменти. Един електротехник, дърводелец или фиксер обикновено стига до ниво на инвестиции, където е почти наложително да застрахова техниката си. В случая е редно да застраховате най-скъпоструващите ви инструменти, а не да правите стандартна обща застраховка за бизнес (Public liability Insurance). Това почти ще удвои сумата по застрахката (минимум 100-150 паунда годишно), но ще ви гарантира по-сигурна компенсация на риска. При една стандартна застраховка, проверяващите ще се хванат за най-малкия детайл и ще настояват за допълнителни потвърждения от полицията, които както знаем, не са винаги наша полза, най-малкото поради факта, че тя не всеки път се отзовава навреме на подадения сигнал за кражба или увреждане на инструментите.
Друг момент, когато застраховката става наложителна е, когато бизнесът ни се разраства, постоянно се рекламира, има динамични ежедневни отношения с клиенти, непрекъснато гони срокове на поръчки, годишният му оборот по ДДС надхвърли 70.000 паунда и той трайно навлезе в полезрението на данъчните. Тогава е време да го защитим от искове и да му придадем от друга страна допълнителна легитимност в очите на потенциалните ни клиенти. Застраховката се превръща във важно доказателство що за бизнес развиваме, покривайки евентуален риск за суми от 1 до 5 милиона паунда.
Философията на плащането на Public liability Insurance в случая е да се застрахова установен бизнес. Ако бизнесът ви още не е установен, това са пари хвърлени на вятъра. Дори и да заведат иск срещу вас, реално няма какво да вземат. Най-много да се стигне до фалит на компанията ви. Ако обаче сте натрупали опит, активи и професионално портфолио, вие определено имате какво да губите и то трябва да се защити.
Когато сте работодател, законът вече ви задължава да направите застраховка на хората работещи при вас на трудов договор. Така наречената Employer’s Insurance обикновено се движи в размери от 100 до 500 паунда, в зависимост от броя на работниците ви, а ако за вас работят и субконтрактори, те трябва да си направят Public Liability Insurance, която да покрива евентуалните разноски по причинените от тях повреди. Всяка една по-голяма компания, с която подписвате договор задължително ще изиска от вас наличието на Employer’s Insurance, застраховащ вашите работници за поне 2 милиона паунда.
Как да си направим застраховката
Най-популярният сайт, през който можете да получите евтина бизнес-застраховка е www.simplybusiness.co.uk. Той изчислява най-евтината оферта за вас на базата на сравнителния анализ на продуктите на над 200 компании. По-големите застрахователни компании, обаче не са включени при тези сравнения. Този вариант е по-подходящ за всеки прохождащ бизнес, при който нивото на инвестиционния риск не е толкова високо. Но пък и сами се сещате, че е много трудно да получите в този случай истинска услуга ако, недай си боже, нещо се случи.
Ако бизнесът ви е вдигнал нивото си и имате нужда от по-качествена застраховка, отидете в банката, в която имате бизнес сметка. Оттам винаги ще ви предложат между 10 и 30% отстъпка за вашия liability insurance, договорена с някоя от по-големите застрахователни компании. Обикновено банките си избират читава застрахователна компания и я „натисват” да намали цената на офертите си за нейните клиенти. Допълнителен бонус е и предложеното изплащане на полицата по разсрочена схема.
Казано накратко – за да бъде евтино, действайте през интернет. За да бъде правилно, отидете при големите компании – Aviva, Lloyds и т.н. А за да бъде правилно и евтино – отидете при тези, които вашата банка е преценила.
Вземането на пари по застраховката
То става винаги трудно, независимо в коя държава се намирате. Затова е много важно, правейки застрахователен договор или пускайки иск по застраховката ви, да изчетете внимателно полицата ви от ситния шрифт на Terms & Conditions нагоре, а не в обратния ред. Така ще разберете, например, че важно условие за изплащането на застраховката ви е да сте бутнали вазата от втория, а не от третия етаж. Т.е., застраховката ви се оказва, че покрива работна височина до 3.30 метра.
Повечето британски застрахователи използват несъответствието на всяка запетайка в Terms & Conditions, за да ви откажат изплащането на иска. Описът, снимките и документацията, предоставени от нас при всеки иск, не са излишни, но придобиват истинска доказателствена тежест, едва когато съответстват на посочените Terms & Conditions.
В масовия случай предпочитаме да застраховаме риска на бизнеса ни на възможно най-ниското ниво, което е около 60 паунда. Добре е да знаем, че тези компенсационни искове рядко биват решавани по благоприятен за нас начин. Единственото, което гарантират са големите разправии, които ще последват, ако решим да потърсим от тях полагаемото ни се обезщетение.
И не на последно място – най-важната застраховка за нашия бизнес си остава, все пак, в това да внимаваме.
Safe Advice
Tел. 02085555143, 07916143282
www.safeadvice.co.uk
_______________________________
*Статиите от тази рубрика дават обща справка и коментар по темите и не трябва да се разглеждат като решения за индивидуални казуси
източник: bgben.co.uk
