С крайното си решение Желязната лейди още веднъж доказва, че е политик, който заслужено ще остане в историята.
Действието се развива през март 1981 г. Тогавашният премиер на Острова – Тачър, по-известна като Желязната лейди, се изправя пред ужасяваща дилема, която би затруднила дори най-обиграния държавен ръководител. Налага й се да даде разрешение за използване на ядрени оръжия срещу военни бази, ключови за въображаемата офанзива на бившия Съветски съюз с лидер Леонид Брежнев. 29-те ракети трябвало да бъдат изстреляни към територията на Източна Германия, Чехословакия, Полша, Унгария и България на 21 март.
Крайното решение, което би могло да сложи край на човешката цивилизация, трябвало да бъде взето вследствие на предполагаеми нападения от руска страна срещу цивилни граждани на Глазгоу, Ливърпул, Саутхямптън и Манчестър. В зловещия сценарий се казва, че силите на СССР, наричани с кодовото име „Оранжевите“, се страхуват от изненадваща атака на НАТО („Сините“). Това ги подтиква да нанесат поредица от въздушни удари. Те не спират в продължение на четири дни и убиват стотици англичани, пише вестник „Ретро“.
Освен външните атаки страната е разтърсвана и от сериозни вътрешни проблеми -терористични актове, масови демонстрации, продоволствена криза, нестихваща миграция.
Отвъд границите на кралството пък Червената армия разбива защитата на Запада, използвайки химически оръжия, за да пробие „челните редици“ на НАТО. Югославия е паднала, а Норвегия и Западна Германия са изправени пред същата опасност. Зад Желязната завеса пък напрежението се покачва заради полските дисиденти, които сформират профсъюза „Солидарност“, за да се опълчат срещу комунистическите си потисници.
Упражнението, което целяло проверка на готовността на Великобритания да участва в евентуална трета световна война, включвало дори план за това, как ще се развива страната след детонирането на ядрените бомби. Тя трябвало да се управлява от 12 губернатори.