Днес България чества 134 години от Освобождението си и подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878г.) и се
създава Българска държава след 500-годишно османско владичество.
Може много от вас ще се зачудят защо все пак се чества като дата на Освобождението именно трети март, когато само се полагат подписите на руския княз и османския паша, а не например 6 септември? Тогава, през 1885 година се обединяват двете части на България – Княжество България и Източна Румелия, и става едно. Или пък 22 септември 1908, когато княз Фердинанд обявява тържествено независимостта на България от Османската империя?
Но трети март е избран с друга цел. Тогава се правят първите стъпки към утвърждаването на България за суверенна държава.
След многовековната борба, която не стихва нито за миг през годините, появяваща се под различно изражение, страната получава своята независимост и много хора се радват и вярват, че борците за свобода като Левски и Ботев не са дали животите си напразно. Хората, които са вярвали сляпо в българската държавност, в свободата и правото на избор.
За първи път Трети март се чества през 1880 г. – две години след Освобождението – като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. От 1888 празникът започва да се чества като Ден на Освобождението на България от османско господство. Еднократно като национален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно, през 1988, той става официален празник, а през 1990 г., когато в България започнаха промените, с решение на парламента датата бе обявена за национален празник на страната.