Днес е първи март и по традиция народите на част от Балканския полуостров честват напомнянето на пролетта, че вече идва. Самата Баба Марта, която ние посрещаме днес е типично български митичен персонаж от ф
олклора. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името й е свързано с името на месец „март“. От всичките 12 месеца, само три са персонифицирани – януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер – Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.
Много празници и обичаи се свързват с идването на този месец, тъй като се смята, че вече пролетта се кани да идва, а зимата си заминава. Един от най-известните обичаи, които спазваме и до днес, е закичването с мартеница за здраве. Още сутринта на първи март малки и големи, домашни любимци и дори домовете ни, по традиция се окичват с красиви мартенички, от преплетени бели и червени нишки.
Самият обичай произхожда още от древните българи, чиито жени са връзвали мартеници за бойна сила, здраве и дълголетие. Днес празникът е познат в България, а впоследствие и в Румъния, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.
Ритуалното използването на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия Изток от античността. В древността, червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият – нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността).
Какъвто и да е корена обаче, това си остава един красив и много чакан обичай от децата. Затова зарадвайте малките и закичете с мартенички бели и червени, да са румени и засмени, здрави и щастливи през цялата година.