Всяка последна неделя на февруари се отбелязва Сирипусна неделя или както още я знаем – Сирни Заговезни. Това е и денят, в който се поставя началото на великденските седем седмични пости, но най-вече хората си искат и дават прошка. На някои места в страната, биват запалени ритуални огньове, които имат за цел да прогонят злото. Плам
ъците се прескачат за здраве, а с останалата пепел биват почернени лицата на по-възрастните също за здраве от децата. В Русенско се правят специални чардаци, които се палят с падането на мрака, а децата се маскират и ходят по къщите да плашат злите духове, заради което по-възрастните ги черпят.
Вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговяват от млечни храни. За трапезата се приготвят баница със сирене, риба, варени яйца, варено жито и задължителната бяла халва с ядки.
Бялата халва е главното действащо ястие в обичая „хамкане”, който се прави именно вечерта на Сирни Заговезни. Част от халвата бива завързано за червен вълнен конец, който се привързва и се спуска от тавана. Халвата може да бъде заменена от варено яйце. Най-възрастният мъж в къщата завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
Празникът също така е известен и като Неделя на Всеопрощението. На този ден всички млади хора обикалят по-старите си роднини, в това число свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри, и навсякъде искат прошка за волните или неволните грешки, с които са наранили някой. Изричат се и традиционните думи на прошката: „Прощавай, мале, тате…“ „Просто да ти е, Господ да прощава“ е задължителният отговор. На този ден се четат Христовите думи: „Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви.“
