Харви се формира, стихна и се възроди отново като голям ураган, изсипвайки рекордно количество валежи над Южен Тексас миналия месец. Ураганът Катя се появи ненадейно в Мексиканския залив, преди да удари крайбрежието на Мексико.
Метеоролозите са наблюдавали с дни „похода“ на Харви, Ирма, Хосе, Лий и Мария, започнал край западното крайбрежие на Африка, преди да им дадат имена.
Около четири от пет от т.нар. големи урагани – с ветрове с приблизителна скорост 180 километра в час, започват жизнения си път по сходен начин – като нестабилни вълни край африканското крайбрежие.
Не всички от тези вълни обаче оцеляват в пътешествието на запад. За да „заякнат“, са необходими благоприятни ветрове, топла вода и влажен въздух. Някои от тях придобиват сила незабавно. Други набират мощ в Карибите или Мексиканския залив, обяснява Фил Клоцбах, специалист по урагани от университета на щата Колорадо.
Останалите бури обикновено се формират в топлите и нестабилни води на Мексиканския залив, често в началото или в края на ураганния сезон. По време на пика на сезона на ураганите – от средата на август до средата на октомври, Африка е главният генератор на бури.
Дори по-рядко срещаните бури – тези, които се формират в Мексиканския залив, не са изненада за метеоролозите, които наблюдават струпването на облачни формации в дните, преди бедствията да се сдобият с имена. Когато вече назована буря се формира, „от нея няма отърваване“ и „продължава, докато не стихне“, казва Клоцбах.
Факторите, способни да „убият“ ураган, са ветрове на голяма височина, сух въздух, студена вода и суша. Най-сериозният проблем за бедствията са ветровете на височина около три километра, които са в състояние да „обезглавят“ урагана. Подобно нещо „преживя“ бурята Лий.
Топлата вода с температура 26 градуса Целзий или по-висока е гориво за ураганите. За сметка на това студената вода ги „убива“, лишавайки ги от газове.
Когато премине над суша, бурята изчерпва горивото си и може да изчезне. Това се случи с Харви и Ирма.
Бурите, назовани с имена, продължават средно шест дни, но има и изключения. През 1899 подобна природна стихия е „върлувала“ 28 дни. Ураганът Джинджър през 1971 г. продължи 27 дни, а ураганът Надин преди пет години – 22 дни.