
Икономическият растеж в целия Европейския съюз и в частност в еврозоната се ускори по-силно от очаквано през второто тримесечие на годината, показват последни данни на Евростат.
През второто тримесечие на 2017-а година брутният вътрешен продукт на еврозоната нарасна на сезонно-коригирана база с 0,6% спрямо първите три месеца, когато се повиши с 0,5%, показват данни Европейската статистика, които потвърждават оценката, направена на 16-ти август. Това е най-солидното темпо на икономически растеж от началото на 2015-а година насам.
На годишна база данните за БВП на 19-те страни от единния валутен блок обаче претърпяха възходяща ревизия до повишение с 2,3% след растеж с 1,9% в началото на годината и предходна оценка на Евростат за икономическа експанзия от 2,2 на сто.
Евростат представи и своята окончателна оценка за икономическия растеж в целия Европейския съюз, който също се ускори през второ тримесечие. През периода април – юни БВП на ЕС нарасна с 0,7% на тримесечна база след растеж с 0,5% през първите три месеца, надвишавайки предходната оценка на Европейската статистика за експанзия от 0,6 на сто. На годишна база европейската икономика се разшири през второто тримесечие на 2017-а година с 2,4% след растеж от 2,1 на сто през предходното тримесечие и над предишна оценка за повишение с 2,3 на сто.
По този начин икономическият растеж както на еврозоната, така и в рамките на целия ЕС успя да изпревари експанзията в САЩ, след като американският брутен вътрешен продукт нарасна през второто тримесечие с 0,8% на тримесечна база (след повишение с едва 0,3% през първото тримесечие) и с 2,2% спрямо същия период на 2016-а година (след растеж с 2,0% в началото на годината).
Графика на растежа на БВП в ЕС през второто тримесечие спрямо първите три месеца

Според наличните към настоящия момент данни, най-солиден икономически растеж на тримесечна база е регистриран в Чешката Република (повишаване на БВП с 2,5%), следваната от Швеция (с растеж от 1,7%), Румъния (с 1,6%), Холандия (с 1,5%), Естония (с 1,3%), Латвия (с 1,2%) и Полша (с 1,1%), следвана от България с растеж на БВП на тримесечна база с 1,0 на сто.
На годишна база БВП на България се повиши през периода април – юни с 3,6%, като по този показател е изпреварена от Румъния (с икономически растеж от цели 5,7%), Естония (с 5,2%), Словения (с 5,2%), Латвия (с 4,8%), Чешка Република (с 4,7%), Полша (с 4,4%), Литва (с 4,0%), Швеция (с 3,9%) и Холандия (с 3,8%).
Според Евростат, крайните потребителски разходи през второто тримесечие в рамките на еврозоната и на целия ЕС са нараснали с по 0,5% спрямо първите три месеца на годината, когато те се повишиха съответно с 0,4 и с 0,5%. Дълготрайните капиталови разходи пък се повишиха в еврозоната с 0,9% (след свиване с 0,3% през първото тримесечие) и с 1,1% в ЕС (след анемичен растеж с 0,2% през периода януари – март).
Износът на еврозоната се повиши през второто тримесечие с 1,0%, а на ЕС – с 1,0% (след растеж през първото тримесечие съответно с 1,3% и с 1,1%), докато вносът в региона на единната валута и в рамките на Европейския съюз се повиши с по 0,9% (след повишение в началото на годината съответно с 0,4% и с 0,9%).
Крайните потребителски разходи оказват позитивен принос за БВП както на еврозоната, така и на ЕС (с по 0,3 процентни пункта в подкрепа на икономическия растеж), докато увеличаващите се дълготрайни бизнес инвестиции допринасят за растежа и в двата региона с по 0,2 процентни пункта. Известен позитивен принос за икономическият растеж в еврозоната и в ЕС оказва и външния търговски баланс.
Новите завишени прогнози на Евростат за икономическия растеж в еврозоната през второто тримесечие са факт малко преди края на днешното редовно заседание на ЕЦБ. Централната банка ще оповести своето решение за лихвената и парична политика от 14:45ч., което ще бъде последвано от пресконференция на шефа на банката Марио Драги и от осъвременени средносрочни прогнози на ЕЦБ за икономическия растеж и за инфлацията в региона (от 15:30ч.).
Окончателните солидни данни на европейската статистика потвърждават за стабилното икономическо представяне на единния валутен блок, което е позитивна новина за ЕЦБ в момент, когато централната банка подготвя почвата за постепенно намаляване на огромните си по размер стимулиращи програми за цели 2,3 трлн. евро, въпреки че все още доста ниската инфлация и поскъпващото евро могат да усложнят взимането на по-конкретно решение още днес.



