Въпреки доброто повишаване през юли на банковите кредити за домакинствата и за бизнеса в еврозоната, Европейската централна банка отчита изненадващо рязко забавяне на растежа на парите в обръщение, което сякаш не е добър сигнал за икономическата активност в бъдеще.
През юли банковите кредити за домакинствата в еврозоната нараснаха на годишна база с 2,6% за трети пореден месец, достигайки най-високо ниво от март 2009-а година. В същото време бизнес кредитите за нефинансовите компании се увеличиха с 2,4% след повишение с 2,0% през юни, докато годишното темпо на растеж на кредитите за целия частен сектор отслабна леко до 3,0% от 3,1% месец по-рано.
Въпреки че темпото на растеж на кредитирането все още е на половина от това преди световната финансова и икономическа криза, днешните данни потвърждават, че политиката на „евтини пари“ на ЕЦБ се отразява позитивно на кредитирането на реалната икономика и на крайните потребители.
В същото време обаче растежът на паричната маса (индексът М3) в еврозоната се забави изненадващо рязко до 4,5% на годишна база (най-слаб растеж от октомври 2016-а година насам) от 5,0% през юни и очаквания за повишение с 4,9%, докато на тримесечна осреднена база индикаторът М3 се повиши през периода май – юли 2017-а година с 4,8% при осреднена прогноза за растеж от 5 на сто. По този начин растежът на паричната маса сякаш започва да отслабва обратно към важното прицелно ниво на ЕЦБ за повишение с 4,5%, което отговаря на мандата на Централната банка за ценова стабилност.
Трябва да се има предвид, че паричният анализ на ЕЦБ е един от двата т.нар. „стълба“, докато другият съществен икономически анализ е свързан с оценката на централната банка по отношение на инфлационните рискове. Инвеститорите също така следят внимателно данните за кредитирането, тъй като икономиката в еврозоната е силно зависима от банковото финансиране.
