Милен Касабов се подвизава като псевдонаемател и е ужилил всяка българска къща в Лондон, през която е минал. Получихме сигнал за него преди повече от две години и последваха 3 публикации, в които неговата снимка бе изложена на страниците на БГ БЕН, за да бъде запомнена.
Уви, всяка аларма рано или късно се забравя, но Милен не ни забравя.
Съвсем наскоро отново е засечен в района на адрес, на който е квартирувал. Поместваме един от многото разкази за неговия почерк на действие, за да припомни за него и да помогне за разпознаването му. Британската полиция явно бездейства в този случай. Остава да разчитаме на нашата бдителност и взаимопомощ.
Беше преди 2 години. Давахме стая под наем и в 10.30 вечерта ми се обади момче, което много настояваше да дойде да живее у нас. Дойде в 11 часа, въобще не погледна стаята и каза „Утре се нанасям”. На следващия ден дойде без нито една дреха или багаж. Започна да ми примигва лампичката, че има нещо сбъркано. Настани се на едното легло в стая, в която от 2 години живееше друг наемател. Още на другия ден входната врата започна да се отваря и затваря през 5 минути. Влизаха и излизаха разни момчета – негови познати.
Всеки новонастанил се човек обикновено разучава района и тръгва най-напред към спирките и магазините наоколо. Милен отиваше точно в обратната посока. На втория ден ме заразпитва кой какво работи и колко получава. Отговорих, че не знам, защото някакъв инстинкт проработи вмен. Нямах му никакво доверие. Попитах го той какво работи. Отговори ми – “Kitchen porter”. Къде? – „На Victoria Station”. В кои хотели? (познавах района) „Не мога да кажа точно кои, защото работя на part time и съм на повикване”. Това обяснение никак не се вързваше с реалността, защото по цял ден си стоеше вкъщи. Непрекъснато идваха при него хора. На втората седмица започнаха да пристигат писма за българи, които никога не са живеели в тази къща. Оставях ги на хладилника, защото даваме на хазяина, цялата поща която не е адресирана до нас. В един момент писмата изчезнаха. Започнах да се плаша не на шега. Говорех със съквартирантите, че този човек не ми харесва. Един ден без да искам подочух част от разговор по телефона: „Да бе, пратихме коженото яке с етикетите във Варна. Можете да го пускате да се продава в мола”.
Една вечер Милен звънна и каза, че жена му била пристигала в Англия на екскурзия и щели да живеят на хотел. На неговото място щяло да дойде друго момче. Дойде един наперен тип, който успях да мерна само веднъж през първата седмица. Пита ме дали имам банкова сметка. Отговорих му, че нямам и не ми е необходима. Веднага ми заразправя какви връзки имал сред банките на Canary Warf и почна да ме убеждава: „Само ми дай паспорта и ще ти открием сметка за нула време”. Отказах.
Няколко дена по-късно, видях познати фигури през матирания прозорец на кухнята. Милен и новият квартирант бяха в стаята и изглеждаха много изнервени. Натъпкаха с вещи един голям пътен сак и излезнаха. Дръжките на шкафовете бяха намазани с някакво лепкаво черно вещество. Връщайки събитията назад, сега си изяснявам това тяхно поведение с грабежа, който същия ден бяха извършили на съседен български адрес, за който пишеше в статията в БГ БЕН
Два дена по-късно, в събота, излезе предупреждение за Милен Касабов на страниците на БГ БЕН. Там нямаше негова снимка, но всичко останало по описанието му и действията му съвпадаха. Веднага звъннах на оставения за връзка телефон. Момчетата, които бяха подали сигнала за статията се оказаха, че живеят през една улица от нас. Дойдоха на същата вечер у нас и по разказа ми веднага го познаха. Същата нощ приятелят на Милен не се прибра. Вероятно беше видял паркирания пред къщи бус на момчетата. Ден по-късно, в понеделник, той се появи на бегом, събра си багажа буквално за една минута и избяга. Същата вечер след като се прибра другото момче, което живееше в стаята, започнахме да правим пълна инвентаризация. Вдигнахме дюшека на леглото им и видяхме под него 4 кредитни карти, включително и Mastercard Platinium. Направих снимки и звъннах на ограбените момчета, да ми помогнат да издирим българските собственици на картите, за да ги анулират. Гледката беше страшна – кутии от телефони Blackbеrry и касови бележки за кредитно пазаруване на маркови стоки, от името на десетки хора.
Особено беше пострадало едно момче – Троян Илиев, от ограбения съседен адрес. Бяха му откраднали телефон и 4 кредитни карти. В момента не може да си извади или поръча нищо на свое име. Съквартирантът ни, който делеше стаята с Милен, направо полудя, когато видя листче, на което баха написани данните от паспорта му, банковата сметка и кредитните карти.
Докладвахме на следващия ден в полицията за всичко. Прибраха данните и ни казаха, че ще доложат в Скотланд Ярд.
От разговорите с различни хора през следващите месеци започнахме да сглобяваме картината. Свързахме се с българин, при когото е живеел преди 6 години друг приятел на Милен (на снимката) и от сметката му впоследствие са били изтеглени 4000 паунда.
Оказа се, че криминалният контингент на Милен Касабов, е доста добре организиран. В компанията им има няколко главни лица, които координират „работещите” по хорските къщи и организират укриването и пласмента на закупените и крадени стоки. Групата вероятно живее на адрес в някой по-отдалечен лондонски район, където извършителите се оттеглят след поредния удар. Когато някой от тях се командирова из Лондон, целта му е чрез приятелски разговори и умело тършуване да събере в срок до две-три седмици данните на живеещите в къщата хора, за да може в максимално кратък срок да се кандидатства и закупува, преди нещата да станат подозрителни. Преценката как да се действа се взема още през първите дни, когато се сканират хората в къщата – какво работят, какви доходи и спестявания имат. Ако имат например добри спестявания и надници, значи е по-вероятно банките да им отпуснат заем или да се извадят кредитни карти на тяхно име и т.н.
Бандата на Милен има особен интерес към районите на Wood Green, Bonds Green и Palmers Green. Неведнъж самият той е коментирал, че Източен Лондон му бил идвал прекалено „бедничък”.
Този човек е още на свобода и не вярвам, че полицията полага и ще полага усилия по задържането му. А то не е чак толкова трудна задача, ако бъдат приведени в действие хилядите камери из града. При всяко пазаруване с карта, на касовата бележка ще излезе например името на Троян Илиев, за когото отдавна е доложено, че е жертва и след това извършителят може лесно да се засече. Не искат да си признаят обаче колко уязвима е тяхната кредитна система.
От всичко, което казах досега, държа да напишете само едно нещо: не гледайте да не губите ден, седмица, две от наема на къщата. Гледайте кой ще живее в тази къща.
източник: bgben.co.uk
Милена
Аз сьщо преди време живеех в Лондон и всичко това,което сте написали е много важно.За сьжаление аз не живеех в чиста и спокойна кьща и разбира се това беше и едно от нещата,което ме накара да се прибера в БГ и разбира се липсата на достатьчно работа.