„Национален природонаучен музей: Счита се, че е пренесена с тези далекоизточни риби – амур, толстолоб, като паразитен стадий, ларвен паразитен стадий по кожата и хрилете“, посочи специалистът.
Китайските блатни миди имат два пъти по-бърз темп на нарастване – стават 10 см за четири години, докато дунавските достигат този размер за 6 години. Имат сходни местообитания и застрашават родните мекотели от изчезване.
„Национален природонаучен музей: Тя живее в такива тинести места. Може в някои случаи да ги измести, тъй като дава голяма биопродукция“, каза още той.
С риск да разочарова ловците на бисери, проф. Хубенов призна, че в китайската мида може само на теория да се открие бисер. „Бисери в тези миди не могат да бъдат намерени, поне бисери, които да имат някаква стойност“, заяви ученият.
Месото на китайската мида не се препоръчва за консумация. То е с ниски вкусови качества и при недобра термична обработка, има опасност от заразяване заради съдържанието на различни микроорганизми.
