
Минавайки по този маршрут, той е осеян с паметници. В сегашната ситуация, когато има колони бавно движещи се автомобили, които обгазяват природата, също не е екологична. Трябва да търсим баланс между всички интереси, но за мен животът на хората е на първо място и когато гледаме обществения интерес, трябва да поставяме висшата ценност, а именно животът на хората. Не за сметка на природата, а ръка за ръка с екологията и с природосъобразния живот, подчерта Тодоров.
Строителството на отсечката на „Струма“ край Кресна трябва да завърши в края на 2023 година, за да не изгубим европейското финансиране. Изпълнението на проекта обаче се бави заради липсата на решение кой от вариантите да бъде избран. В началото на седмицата на обществено обсъждане жителите на община Кресна не подкрепиха трасето през дефилето и настояха сегашният път да остане алтернативен на бъдещата магистрала. От ръководството на Пътната агенция увериха, че интересът на местните ще бъде защитен. В момента се обсъждат три варианта за трасето.
От предложените пет варианта за магистрала според нас единият, а именно т.нар. вариант „Източно трасе“ е най-оптимален и предлагаме правителството да избере този вариант, но независимо кой вариант, трябва да се започне бързо строителство на тази отсечка.
Няма единен орган или единна политика за разрешаване на проблема с жертвите по пътищата, обясни още Тодоров, според когото нещата са разпокъсани между агенции, министерства и общини, и областни управи, а и голямата несъбираемост на глобите продължава да бъде основен проблем – само се вдигат техните размери.
Защото в момента т.нар. „пътна безопасност“ е разхвърляна между четири или пет агенции, пет или шест министерства, 29 областни управи и 264 общини, т.е. хаосът е абсолютно пълен. Няма никаква отговорност, няма никаква стратегия – работи се на парче, а законодателят се опитва да постави някакъв ред, но не е неговата функция той да бъде водещ орган, добави председателят на Асоциацията на пострадалите при катастрофи.
Това няма да бъде поредният чиновнически орган, защото парите за неговото финансиране ще идват от глобите, които се налагат. При нас големият проблем е, че не се санкционират дребните нарушения, добави Тодоров:
Има хора, които имат по 20, 30 или 50 акта, наказателни постановления, които не си плащат и всъщност, ако ние се преборим с тези дребни нарушения, много по-малко ще останат тежките катастрофи с по-сериозните инциденти.
В подкрепа на незабавното стартиране изграждането на АМ „Струма“ в участъка през Кресненското дефиле 14 организации инициираха петиция.
Правителството се готви да направи 15-километрова тапа в магистрала „Струма“ при Кресна, която ще доведе до многобройни катастрофи. Това предупреди Коалиция от неправителствени организации „Да спасим Кресненски пролом“ във връзка с плана, според който трасето от път Е-79 през пролома трябва да бъде превърнато в част от магистралата. Местните жители ще бъдат лишени от достъп до своите селища, а пътуващите по магистралата ще бъдат затруднени от резките завои и тясното платно, твърдят от коалицията. Според тях единственото качествено решение е сегашният път да остане локален за местните хора с ограничение за движение на товарния трафик, а магистралата да преминава през дълъг тунел или на изток от дефилето.
Преди дни срещу поддържания от правителството вариант се изказаха представители на местната власт в община Кресна. Общественото обсъждане на проекта с жителите на общините Симитли и Кресна ще се състои след месец.
Подробности, както и анкета със столичани на репортера ни Андрей Борисов за наложените глоби за пешеходците в Хонолулу заради ползване на смарт устройства при пресичане, можете да чуете в звуковия файл.