Иванка решава да потърси помощ от реконструктивна хирургия, благодарение на която за първи път би имала нормално лице.
„Детството ми не беше като „разходка в парка“, защото никога не е имало момент, в който хората да не са ми показвали по един брутален начин, че съм различна“, казва за себе си Иванка.
„По-късно ме диагностицираха и за мен не остана надежда. Можех да не оцелея“, споделя още тя.
„Въпреки ужасните неща, които ми се случиха се чувствах като дете с цел в живота, който никой не можеше да спре.“
„Като пораснах повярвах в себе си, защото като дете бях безкрайно неуверена“.
„Бях малко плахо момиче, което се бори за успех в училище. Борех се за успех, за да покажа на всички, че след като порасна ще съм достойна“
Иванка Данисова вече преминала през няколко операции, реконструктивна хирургия, а през септември, отново заминава за Чикаго да направи последната такава, която ще й позволи да живее нормален живот.
Превод и редакция: БЛИЦ
