Стоян Терзиев е поет, музикант и журналист в Радио Пловдив. Обича Джими Хендрикс и Франк Запа. Пише за пловдивските поети, художници и за потайните пловдивски улици, за паралелните светове, в които ни отвежда изкуството. На поетичен език разговаря само със себеподобните си, а с останалите преминава в деловия новинарски маниер на общуване. Тъгата е движещата сила в неговата поезия.
Разлиствам партитурата на неговата тъга и откривам:
В есенната мъгла, ангели кацат на кротката страна на душата…готови да воюват… окрилени от музиката на Джими Хендрикс и Франк Запа…
Забулени в цигарен дим музи, прелитат над рамото на поета и всичко това се случва в града на тепетата, в сезона на водните кончета, където тъгата е безбрежна…там обитават пловдивските художници и поети, разхождат се цветни хипита, а чичо носи лалета и лук на осми март…
А Петър Чухов пише за Стоян Терзиев:
Според една теория пърхането на крилцата на пеперуда в единия край на света може да причини буря в другия. Аз виждам изящните стихове на Стоян Терзиев като водни кончета – трептенето на техните крилца поражда нежни бури в най-отдалечените краища душите ни. Често пъти ние дори не ги осъзнаваме, но рано или късно ефектът от тях ни застига. Ненатраплива поезия, събрала дълготрайна сила в деликатността си.
Чуйте интервюто със Стоян Терзиев в прикачения звуков файл.
