На 4-ти ноември Консултативният съвет по миграция публикува очакваният доклад относно преходния период за българи и румънци за достъп до британския пазар на труда.
Докладът е озаглавен „Преглед на временните ограничения за достъп на българи и румънци до британския пазар на труда” и е публично достъпен на адрес: http://www.ukba.homeoffice.gov.uk/sitecontent/documents/aboutus/workingwithus/mac/transitional-restrictions-a2
Докладът е подготвен от петчленния Консултативният съвет по миграция, като са взети предвид редица данни и становища на отделни заинтересовани страни. Отбелязан е представения писмен принос на Министерство на труда и социалната политика на България, както и проведената специална експертна среща с аташето по трудови и социални въпроси към посолството в Лондон.
Докладът се състои от 5 глави, общо 95 стр. и е подчинен на представяне, анализиране и обобщаване на информация с цел отговор на следния въпрос, поставен от Правителството:
„Съществува ли сериозно неравновесие, или заплаха от създаване на неравновесие, за пазара на труда в Обединеното кралство и дали продължаването на съществуващите ограничения за българи и румънци до пазара на труда ще подпомогне за преодоляване на подобни неравновесия или заплахата от тях”.
Отговорът и на двата въпроса е „да”, с което на практика от експертна гледна точка се твърди, че ограниченията в достъпа до пазара на труда следва да останат. Някой от важните направени изводи и представени данни включват:
• Безработицата в Обединеното кралство се очаква да продължи да нараства до края на 2011 г., като плавно започне да спада след това, но дори през 2015 г. тя се предвижда да бъде 6.4% – равнище по-високо от това преди началото на рецесията. Не може да се очаква сериозно подобряване на положението на британския пазар на труда в краткосрочен и средносрочен план. Отчитат се негативното развитие не само на безработицата, но и на заетостта, свободните работни места и темповете на съкращаването на работници. Допълнително негативно влияние ще окажат както продължаващото свиване на правителствените разходи, така и кризата в еврозоната.
• Високото жизнено равнище в Обединеното кралство е и ще продължи да бъде важен фактор, които да привлича българи и румънци към пазара на труда в страната.
• Цитирани и анализирани са редица изследвания относно различните ефекти на мигрантите върху британската икономика. Част от резултатите от тях си противоречат, но като цяло се сочи положителна картина:
• Няма значимо влияние върху равнището на заплащане;
• Няма значимо влияние върху равнището на заетост на местното население;
• 17% от ръста на БВП в страната между 2003 и 2005 г. се държи на мигрантите;
• Мигрантите имат положителен нетен финансов принос за британската държава.
• Броят на гражданите на двете държави-членки се оценява като нисък – 52 000 българи и 79 000 румънци (през 2010 г.) (съответно 35-ти и 24-ти в класацията на чуждестранно родените граждани, живеещи в Обединеното кралство).
• Броят на издадените различни видове разрешения за работа през 2010 г. намалява както спрямо 2007 г., така и спрямо 2009 г. От общо издадени 46 658 разрешителни през 2010 г., от тях 41.3 % са на български граждани.
• Броят на българските и румънските граждани, живеещи в Обединеното кралство) се е увеличил значително след 2007 г., но все още е много малък за мащабите на британския пазар на труда.
• Във възрастов план българите и румънците са със значително по-благоприятно разпределение от местното население. Докато възрастовата група 20-34 г. е 20% от местното население, то българите са 56%, а румънците – 73%.
• Гражданите на двете държави са диспропорционално повече представени в професиите, изискващи ниска квалификация.
• Въпреки, че няма информация относно решенията на другите държави-членки по отношение на ограниченията се анализират възможностите в тази насока (напр. ако Обединеното кралство единствено вдигне ограниченията може да се очаква засилен поток, който ще компенсира това).
• Правителството на Шотландия, както и Националния синдикат на фермерите в писмени становища подкрепят прекратяването на ограниченията.
• Заключенията в доклада са формулирани както следва:
• Въз основа на представените факти, може да се твърди, че британския пазар на труда е в състояние на сериозно неравновесие.
• Ако бъдат вдигнати ограниченията потокът на българи и румънци към Обединеното кралство ще нарасне.
• Продължаването на ограниченията за българи и румънци до пазара на труда ще подпомогне за справяне със сериозното неравновесие на този пазар. Степента, в която тези ограничения ще подпомогнат процеса обаче е „в значителна степен неясна”.
На този фон са разочароващи направените изводи и по-специално този, свързан с оставане на ограниченията като основа за решаване на проблемите на пазара на труда в Обединеното кралство. В тази връзка още на 4-ти ноември 2011 г. г-н Тодор Кръстев, аташе по трудови и социални въпроси представи на г-н Марк Франк, председател на секретариата на Консултативният съвет по миграция тази позиция. Независимо, че докладът е задълбочен и балансиран документ, представящ множество положителни аспекти на присъствието на българи и румънци в Обединеното кралство, препоръката за запазване на ограниченията не съответства на положителния ефект от отварянето на пазара за гражданите на тези две държави-членки, подчертан в самия доклад. Посочено бе, че не е коректно да се говори за миграция в този случай, предвид разпоредбите на европейското acquis и разпоредбите за единния пазар и свободно движение на хора. Изразеното мнение на г-н Франк бе, че значително влошеното състояние на британския пазар на труда предпоставя представянето на направените в доклада изводи.
Окончателното решение по въпросът ще бъде взет до края на годината от Правителството, като българската позиция продължава да бъде следната:
• Преходните периоди не трябва да се обвързват с вътрешно-политически въпроси;
• Българите на пазара на труда в Обединеното кралство имат положителна добавена стойност, не изместват британски граждани а работят основно в сектори с недостиг от работна сила;
• Броят и професионалната квалификация на българите на британския пазар на труда не може де представлява заплаха за създаване на неравновесие;
• В изпълнение на европейското законодателство в хода на 7-ния период на възможни ограничения държавата-членка следва постепенно да облекчава условията на достъп до пазара на труда;
• България не прилага преходни периоди към британски граждани и очаква реципрочност.
