Романът на Георги Караджов „Звънчето“ се среща с читателите за първи път тази вечер на премиерата в галерия-музей „Класика”.
Този роман се роди случайно. Вече бях издал петте малки пиеси под общо заглавие „Прозорец“. Веднъж в Бургас, по пътя за плажа, през отпуската си настъпих едно малко звънче, разказа пред „Хоризонт“ авторът:
Повдигнах го, разлюлюх го. Оказа се, че няма езиче, изобщо не можеше да звъни. Но си помислих тогава, че може би то звъни, но звъни на някакъв друг свят, на някакво друго измерение, че неговият глас се чува някъде другаде…
Караджов започва да пише историята като за моноспектакъл, но тя излиза от тези рамки, защото се оказва, че главният герой има много за разказване:
Оказа се, че този човек имаше повече да ми разкаже. Оказа се, че той имаше много повече преживявания, отколкото аз му бях подготвил предварително. Става така, че героят винаги се отделя от автора – той започва да живее собствен живот, ако е истински, и в такъв случай авторът трябва да се съобразява с него.
Нямах друг избор – просто трябваше да напиша роман, защото неговите приключения, неговите размисли, неговите прозрения бяха по-скоро за един роман, отколкото за пиеса.
Автобиографичните моменти в „Звънчето“ са като отсенки оттук-оттам, сподели още Георги Караджов и даде пример:
Снощи бях в моя роден град Брацигово. Там намерих някакви елементи – едни оброчни камъни, които се оказа, че съм вкарал в романа си по някакъв начин. Това означава, че всичко, което е минало през мен, по някакъв начин се е концентрирало и намерило своя израз в романа. Така че можем да говорим за автобиография на душата, може би…
Георги Караджов е роден през 1958-а година в Брацигово. Завършил е Английската и Музикалната гимназии в Бургас и Българската Държавна Консерватория със специалност пеене. От 1986 година живее със семейството си в Германия. Понастоящем работи в оперния хор на театъра в Детмолд, Северен Рейн-Вестфалия.
Автор е на стихосбирката „Треви“ и на пет малки пиеси, обединени под заглавието „Прозорец“.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.