Проучването на тленни останки и писмени сведения от древен Египет и Гърция, както и от по-ранни периоди, извършени от Центъра за Биомедицинска египтология в Манчестър е публикувано в сп. „Нейчър”. То включва първата хистологична диагноза на рак в египетска мумия.
Намирането на само един случай на болестта при изследването на стотици египетски мумии, като се има предвид и много рядкото й споменаване в писмените източници, показва, че ракът е бил изключително рядко срещан в древността. Заболяването фактически започва настъплението си след началото индустриалната революция, особено ракът при децата. Това доказва, че надигането на рака не се дължи само на увеличената продължителност на живота.
Проф. Дейвид Розали от Факултета по науки за живота в Манчестър казва: „В развитите общества ракът е на второ място след сърдечно-съдовите заболявания като причина за смърт. Но в древността той много рядко е смъртоносен. Няма нищо в естествената среда, която може да предизвика рак. Така че остава той да е болест, създадена от човека, свързана със замърсяването и промените в нашето хранене и начин на живот. „
Според Розали „Най-важното нещо в нашето изследване е, че то вкарва това заболяване в историческа перспектива. Така може да се изказват обосновани твърдения за процентите на онкозаболявания в различни общества. „
Данните включват първата по рода си хистологична диагноза на рак в египетски мумии от проф. Майкъл Цимерман, гост-професор в Манчестър. Той диагностицира рак на ректума в неназована мумия, „обикновен човек“, живял в оазиса Дакле през епохата на Птоломеите (200-400 г. пр.Хр).
В древността не е имало развита хирургия, затова следите от рак би трябвало да останат във всички случаи. Липсата на тумори в мумиите трябва да се тълкува като знак за тяхната рядкост в древността. Екипът проучил и писмени сведения от древна Гърция, от която няма достатъчно тленни останки. Следите от рак в животински вкаменелости, примати и първобитните хора са оскъдни – няколко десетки, предимно спорни.
