Жената, това е неговата Жана. Която не се отказва от Антон и година и половина по-късно те вече са семейство. Ожениха се в затвора.
„Познаваме се от десетина години, бях в шести клас. Тя е две години по-голяма. Аз убих човек. Тя ме чака“.
Двамата са от Смолян, но сега Жана живее в близост до затвора, където излежава присъдата си нейният Антон.
„Студентка е. Срещаме се толкова често, колкото можем – 2 пъти в месеца“, разказва младият мъж.
Съжалява, че не е завършил гимназия.
„Не успях да завърша гимназия заради това, което стана. Мисля да си завърша образованието по специалността – компютърна техника и технологии. Хакер няма да ставам, но IT специалист…“
На сватбата в затвора присъствали десетина души – роднини, близки, един негов приятел.
„Кум бе брат ми, кума – една нейна приятелка. Кумата ми подари едно медальонче – едно слънце и една луна. Към какво клоня аз? Към луната – тя има светла и тъмна страна. Жана е моето слънце“, признава искрено Антон и си пожелава някой ден „да имаме апартамент, хубава работа, свободно време, на хубаво и спокойно място.“
[youtube https://www.youtube.com/watch?v=CIEsRy4RBmg]