„Джуджето с големия нос“ – драматизация по приказката „Джуджето Дългоноско“ от Вилфелм Хауф
Господарю! Съвсем не са прави онези, които смятат, че само по времето на Харун ал Рашид, владетеля на Багдад, е имало феи и вълшебници или които твърдят дори, че историите, които знаем от разказвачите по градските пазарищата за делата на зли магьосници и техните слуги, са измислица. И днес има феи, а не е далеч времето, когато аз самият станах свидетел на случка, в която злите вълшебници очевидно имаха намеса и която ще ви разкажа.
„Джуджето Дългоноско“, Вилхелм Хауф
Често малките причини водят до големи последици. Така става и с билката Нисмитлуст, която цъфти само по новолуние и само около дънерите на старите кестени. Какви чудеса върши тази билка! Обърква човешки съдби, ако хората не постъпват добре, а после ги поправя, ако хората са се поправили. Така става и с момчето Якоб – сина на обущаря и продавачката на зеленчуци на пазара в малкото немско градче, за което ни разказва Вилфелм Хауф, вълшебният разказвач на приказки, който преди два века съвсем кратичко е постоял на земята, само 25 години, но ни е оставил съкровища като „Малкият мук“, „Халифът щърк“, „Студеното сърце“, „Корабът на призраците“, „Джуджето Дългоноско“ и др.
Билката Нисмитлуст превръща красивото момче Якоб в грозно джудже. Но ако злата стара вещица, феята на билките Кройтервайс, прекроява образа му в неузнаваем, то на духа му не успява да посегне. Момчето преминава през много изпитания, от тежки по-тежки, и среща малко състрадателни души, готови да подкрепят един несретник, който същевременно изглежда като шут. Но накрая открива истинско приятелство. Става по-мъдър и по-добър. Намира и голямо възнаграждение за страданията си. За да разберем – и Якоб, а и всички ние, че истинската красота не е тази, която виждаме отвън.