По пътя към крепостта Самарканд, столица на пребогатата древна Согдиана, се движи тържествена процесия от чужди посланици. Бактрийците яздят прочутите бактрийски камили, седнали върху скъпи покривки, изпъстрени със сложни разноцветни орнаменти, тюрките и персите са на коне, украсени с ярки копринени панделки и пискюли, а гостите от Индия са в балдахин на гърба на украсен слон. Между големите животни бавно пристъпва стадо снежнобели гъски – дар за владетеля на Самарканд, а по река Зеравшан (крепостта е построена на брега й) плуват лодки с дарове и… една китайска принцеса, придружена от свита придворни и музиканти. Гостите се събират за нейната сватба.
Всичко това са великолепни изображения по стените на голяма зала, открита случайно през 1965 г. в хълма Афрасиаб – най-древната част от град Самарканд в днешен Узбекистан. Смята се, че фреските са направени през 7 в. сл. Хр. Сградата и голяма част от древния град все още не са разкрити, но се знае със сигурност, че делегации от съседните държави – Китай, тюркските племена, Индия, Бактрия и Персия, често посещавали владетеля на Согдиана в Самарканд в течение на около 1000 години, защото согдийците били основните търговци-прекупвачи по Пътя на коприната.
Още за Самарканд, както и за прочутото съкровище на Крез, открито в Западна Турция ще научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца”.
