Живял някога търговец, на име Садко. Веднъж, докато превозвал стоката си по море, корабът му спрял – сякаш гигантска ръка го хванала в шепа. Моряците хвърлили в морето злато, сребро и перли, за да омилостивят стихията, но напразно. Тогава Садко се хвърлил във водата, заедно с гуслите си, с които никога не се разделял и ето, че се озовал в двореца на Морския цар.
– Кой си ти и какво си ми донесъл? – попитал го царят.
– Аз съм Садко, а това са моите гусли. Ще позволи ли господарят на морето да ду посвиря?
И Садко засвирил. Морският цар толкова харесал прекрасната мелодия, че започнал да танцува и в морето се издигнали огромни вълни. Тогава пред Садко се явил свети Никола и го помолил да остави гуслите си, за да не потънат корабите и моряците да останат живи. Садко го послушал, морският цар спрял да танцува и морето се успокоило.
Владетелят на моретата решил да награди изкусния свирец – предложил му да си избере жена измежду 3 по 300 морски девойки. На следващата сутрин Садко се събудил пред стените на Новгород, заедно с прекрасната си съпруга, а в далечината, по река Волхов, се задавали корабите му, натоварени с най-скъпи стоки. Благодарен за дареното богатство, Садко решил да построи църква, в чест на св. Никола.
