Британски лорд пред Daily Mail: Румънските и българските медсестри не знаят английски и представляват опасност за пациентите
Англичаните отказват да разберат, че ролята на медицинската сестра тук е много по-ограничена от ролята й у нас
Д-р Ваня Тихомирова е председател на Асоциацията на българските здравни работници и медицински сестри във Великобритания. Работи като мениджър в отдел по клинично кодиране в лондонската болница Хамерсмит. Във Великобритания живее и работи от 1999 година.
Интервю на Евгений Кайдъмов
Как ви звучат думите на цитирания в статията медицински авторитет, Лорд Уинстън: „българските и румънските сестри са тренирани по напълно различен начин от британските сестри, те не са свикнали да общуват с докторите и техните пациенти…”
– Нашето обучение е наистина по-близко до американския модел, който дава превес на развиването на техническите способности, докато тук се обръща повече внимание на психотерапията. Да седнеш до леглото, да хванеш ръката, да милваш и гледаш в очите. В България подобно поведение трудно може да се види. Там ще видите една забързана медсестра, която ще включва системи и ще изпълнява технически манипулации и животоспасяващи мероприятия. Тази разлика в културата на обслужване на пациента, не е новост за британците.
Тя е резултат и от различията в законодателствата. Тук например, един възрастен пациент или пък пациент с хронично заболяване може да изкаже желание в даден животозастрашаващ момент, да не бъде реанимиран, след което слага подписа си и се задейства т.нар. процедура DNR (Do Not Resuscitate), която се слага в неговия файл. Ако настъпи ситуация, при която му спасиш живота, той може после да те даде под съд. Такова нещо в България няма. Следователно, ние трябва да работим съвместно, а не да бъдем оплювани, че нямаме образование.
Да разбираме ли тогава, че не всичко написано в тази статия е инсинуация?
– По-скоро е неразбиране и спекулиране поради факта, че ролята на медицинската сестра във Великобритания е много по-ограничена от ролята й у нас.
За медицинска сестра в България се учи 4 години в университет и се получава бакалавърска степен. Това е критерият, по който NMC (тукашната професионална организация) приема за завършено, медицинското образование. За този период от 4 години българските сестри се обучават от лекари, а тук се обучават от медицински сестри.
Голяма част от критиките са, че откъм Източна Европа била настъпвала неконтролируема работна сила, която е получила университетско образование без практическа насоченост. Спокойно мога да кажа, че в България има добър баланс между теорията и практиката. Ако се върнем малко назад в годините – тукашните сестри навремето са започвали работа в болниците след 3 седмичен курс и постепенно са трупали рутина. Съвсем доскоро анатомията и физиологията не бяха застъпени тук така, както в България. Това включваше параклинични дисциплини, като например патологията на различните състояния на пациента и в тази област българската сестра има много добри познания, поне по отношение на нозологията на заболяванията, характерни за нашия географски регион.
Но да се върнем на практиката. Българските сестри се учат в университета как да взимат кръвни проби или да извършват венозни манипулации. Тук нито една сестра, завършила медицински колеж, няма право да взима кръв. Тя трябва да мине за тази цел през допълнително обучение в самата болница. Добре, а за какво е учила тогава в този колеж? В британските болници, например, има специални отделения (cardiac clinicians), които правят кардиограми за цялата болница. В случай на нужда от кардиограма трябва да се звъни до това звено и да се чака някой да дойде оттам, за да я направи. А в България директно биха запитали една сестра ако не знае как се прави кардиограма, тогава какво знае изобщо? У нас е практика сестрата да направи кардиограма на даден пациент още при приемането му в болницата, за да има после база за сравнения, ако настъпи усложнение в състоянието му.
Основният повод за притеснение в статията е езиковата некомпетентност на българските и румънските сестри. Имате ли представа какви са аргументите за заключение?
– Доколкото разбрах вестниците са ползвали извадка от изказване по време на парламентарен дебат в Камарата на лордовете. Реших обаче да се поразровя в инфомацията, която според статията е била ползвана от лорда като изходна точка за разсъжденията му. Това са изследвания на BBC от 15 септември, тази година, които са били проведени в лондонския тръст на Imperial College Hospital.
Пред мен е едно от общо петте изследвания, което е написано от Ейдриън Голдбърг и е озаглавено „Лошият английски на персонала, работещ в NHS е потенциална заплаха за здравето на пациентите”. Там се говори за пациентка, която е била претърпяла спешна операция на главата и се е обърнала към дежурната сестра тъй като е имала нужда от лекар. Сестрата гледала и не разбирала молбата й и след като пациентката казала, че ще набере линията 999, за да повика линейка. На този етап сестрата схванала какво се иска от нея и се обадила за лекар. Никъде не се споменава, че въпросната дежурна сестра е българка или румънка. Интересно, след като се е стигнало до звънене, как е успяла да обясни ситуацията, ако не е говорила английски?
По-надолу в същата статия четем, че според GMC (General Medical Council – един от професионалните лекарски съюзи), част от лекарите идващи от Европейския съюз нямат подготовка за работа в UK. Което в никакъв случай не мисля, че визира само езиковата бариера. Тук става въпрос за лекари, които са продукт на по-различна система на националното здравеопазване, която е налице във всяка държава от Евросъюза.
Статията продължава с настояване да се въстанови задължителния изпит по английски за всички здравни работници идващи отвън. Тук става въпрос за позиция спрямо директивата, освобождаваща от езикови тестове лекарите и сестрите от ЕС. До 2007 година NMC признаваше за такива изпитите IELTS, взети на академично ниво 7. А това академично ниво в никакъв случай не доказваше какви са способностите на кандидата да владее разговорен английски.
Имаше навремето един много хубав пилотен проект, на име „Да Винчи” – за движението на здравните работници в рамките на ЕС. Той предвиждаше ползването на различни критерии, съобразени с националната специфика, при оценката на знанията.
А какво се получава сега? Всеки специалист знае какво означават думите colon или rectum (дебело черво). Но не всеки пациент ги знае. Един финландски специалист наскоро сподели, че среща затруднения при общуването с пациентите-англичани, защото те не разбират значението на подобни думи. Академичното ниво 7 на IELTS обаче ти дава зелена светлина, когато знаеш латинския термин. А хората тук не могат да те разберат за какво им говориш, защото наричат дебелото черво „anus” или „back passage”. Всички тези думи и понятия могат да се научат единствено от практиката в тази държава.
Или пък фразата “to spend a penny” (да ползвам тоалетната). Тя се употребява предимно от британците, идващи от поколението от 50-те и 60-те години, които са логично наши естествени пациенти към момента. Нашата генерация обаче няма как да реагира на тази фраза, освен ако не й се обясни. Най-съществената част от нашата комуникация се учи и развива тук, на място, за разлика от техническите ни умения, които трябва да сме усвоили предварително.
Когато се работи в едно мултинационално общество, всеки специалист изпитва затруднения. Преди няколко години имаше дебат във вестниците, предизвикан от умишленото неизучаване на английски от страна на многобройните индийски семейства на Острова. Днес до входа на всяка болница има изписано на няколко езика „Спешно отделение”. Редовно се подготвят лифлети от NHS по една или друга тема, където обясненията са също на няколко езика.
Да не би Лорд Уинстън да разбира всеки, който говори свой си национален жаргон на английския?
Имах навремето една позната ирландка, която след като се завръщаше от почивка в родната си страна, казваше на всички: „Дайте ми два дена време, за да си върна нормалния английски”.
Като оставим настрана езиковия момент, съзирате ли някаква по-голяма поръчка в тези публикации?
– Според мен написаното е чиста проба разпалване на дискриминационни страсти между общностите. В изследването на BBC, за което стана дума, питат две индийски медсестри какви трудности срещат на работното си място и те отговарят: „затрудняваме се да разбираме какво ни говорят източноевропейските сестри”. Отново не се споменава името на България. Тогава журналистът ги пита дали знаят какво означава “to spend a penny” и те казват: „да – харча пари”. Забележете, това са двата единствени примера, които се дават в подкрепа на заглавието на изследването – „Лошият английски на персонала, работещ в NHS е потенциална заплаха за здравето на пациентите”.
И още нещо. В края на изследването се цитира мнение на представител на болницата при Imperial College, че е препоръчително в условията на една мултинационална среда от пациенти да се назначава мултинационален персонал. С това вярно твърдение изследването взима завой против собствената си теза. NHS плащат милиони паунди годишно за преводачи, когато не могат да разчитат на услугите на човек от семейството на пациента или негов познат. Но факт е, че голяма част от пациентите могат да говорят по някои болезнени теми като например социален статус, семейни и интимни отношения единствено пред лекуващия ги. Това е остър нерешен проблем на съвременна Великобритания и е също част от психотерапията на пациента.
Да очакваме ли повторно въвеждане на задължителните езикови тестове за българските медицински сестри?
– Трудно ще стане на практика, защото мениджърите във Великобритания, които дърпат лостовете на здравната система знаят много добре как да подбират кадрите си. Интервюто навсякъде е задължително и още в първите минути мениджърът разбира дали ти си човекът който му трябва. Системата за кадровата политика след това продължава и чрез задължителните оценка през 6 месеца или година, на професионалното развитие на персонала към здравния тръст на дадена болница. Ако има постъпили сигнали или оплаквания, мениджърът може да реши да проведе допълнителен курс на обучение. Може да реши и да ти прекрати договора, разбира се.
Защо България и Румъния са отделна статистическа група от Източна Европа?
– Отношението към нас е явно и умишлено, но няма да се спирам на известните съображения на сложната геополитика на Шенген или пък на текущата кампания против либерализацията на британския трудов пазар.
Ситуацията, в която се отзоваваме в момента трябва да се разглежда в общия план на борбата на британците против европейската директива за свободно движение на хора, пациенти и специалисти. Това лято имаше сериозен инцидент с германски лекар, за когото писаха във вестниците. И той, както и нашите лекари беше дошъл на работа тук чрез агенция. Докато правил операция, станал голям кръвоизлев, при който възрастната пациентка загинала. По време на операцията му партнирал индиец, който побързал да натопи колегата си след това, че в един момент започнал да говори на немски. Нормално е в една изключително стресова ситуация човек да започне да говори на родния си език, анли? Много сериозна е и съпротивата на европейското постановление за 48 часова работна седмица на лекарите.
Проблемът е, че в момента масово се ползват случаи-прецеденти, за да се прокарва тяснопартийна политика. А такава политика не работи в многонационално общество като британското.