Екип учени, начело с Херман Оберт, е предвиждал създаването на гигантско съоръжение, наричано Космическото оръдие. На практика то представлява огромно огледало, изведено в орбита около Земята. Отразени от неговата повърхност, слънчевите лъчи щели да са в състояние да изпепелят цели градове и да пресушават морета.
За пръв път тази идея била предложена още през 1923 г. от Оберт, като тогава ученият предвиждал огледалото да се използва не за разрушения, а за да осигури на жителите на Земята повече светлина. По-късно обаче космическото оръдие се превърнало във военна концепция и ученият го наричал „най-великото оръжие“.
Дори и след края на Втората световна война Херман Оберт бил убеден, че идеята му може да бъде реализирана и настоявал за това чак до 1957 г. Най-близко до тази ужасяваща концепция светът бил през 1945 г., когато притиснати от Съюзниците, нацистите развили идеята за огледалото, което трябвало да се превърне в оръжие. Планът на Райха предвиждал съоръжението да се изведе в орбита на около 25 000 км над Земята. Цялата повърхност на инсталацията трябвало да бъде огледална, така че слънчевите лъчи да се отразяват от всеки един ъгъл.